Очите на Лоусън се взираха в нейните с хипнотизираща сила. При други обстоятелства не би успял да й въздейства, но със здравия разум, който бе запазила, осъзна, че всъщност желае някой да й помогне да въведе известен ред в живота си, който внезапно се бе превърнал в хаос.
— Надявам се, че ще ни съдействате, за да достигнем до някои отговори.
Тя кимна.
— Добре. Аз също желая човекът, който го е сторил, да бъде заловен и осъден. Затова е най-добре да стоим настрана от местопрестъплението. Иначе съществува вероятност да заличим някоя ценна следа и убиецът да се отърве безнаказано.
— Не искам… — Замълча, за да си поеме дъх. — Не искам да се измъкне. Държа да бъде заловен и наказан.
— Значи постигнахме съгласие.
С енергичен жест детективът даде знак на полицаите да я освободят. Бавно я пуснаха и тя залитна назад.
Преплете пръсти и най-сетне възвърна самообладанието си.
— Установихте ли какво точно се е случило?
Той посочи към всекидневната:
— Да седнем. Трябва да ви задам няколко въпроса.
Един от членовете на екипа бе застанал на прага на спалнята, за да снеме отпечатъци от касата, и й попречи да надникне през вратата. Може би не се лъжеше, че главната причина да не я допускат там е твърде ужасяващата гледка. Телевизионните репортажи и филмите, в които бе гледала подобни сцени, не бяха я подготвили за суровата действителност. Изживяването бе далеч по-мъчително, отколкото би могла да си представи, и едва ли някой филм можеше да го разкрие. Всяко въздействие върху сетивата й бе силно и разтърсващо. Освен странните неща, които виждаше и чуваше, усещаше и непознат мирис, от който й се гадеше.
Когато седна на дивана, Лоусън попита дали да й донесе нещо. Тя поклати глава.
— Не искате ли да пийнете?
— Не.
Детективът седна на канапето срещу нея.
— Бихте ли желали да се обадим на някого?
— На… — Внезапно избухна в плач. След миг от очите й бликнаха сълзи и се стекоха по бузите й. Носът й протече. Лоусън помоли жена от екипа да намери носни кърпи и моментално бе донесен един пакет. Тя изтри очите и носа си. — Понечих да кажа да позвъните на сестра ми. Сега разбирате ли… колко близки бяхме?
Детективът кимна с тъга.
— А родителите ви?
— Починаха.
— Други сестри или братя?
— Не — отвърна тя и леко се покашля. — Бяхме само двете.
Той смръщи вежди в израз на съжаление.
— Зная, че ви е тежко, мис Лойд. Но ще бъдете помолена да идентифицирате тялото.
Преглътна с мъка и кимна.
— Съседката, която я е открила, веднага я е разпознала. Приликата ви с нея наистина е забележителна.
— Какво са й сторили, детектив Лоусън? — не бе запомнила чина му, но не я поправи.
На пръв поглед Лоусън изглеждаше широкоплещест. Едрото му тяло сякаш се свиваше в якето, с няколко сантиметра по-късо и размер — два по-малко, отколкото би трябвало да носи. Късо подстриганите му коси бяха скосени отгоре така, че главата му изглеждаше квадратна. Имаше дебел врат и гъсти сключени вежди.
Навярно в младежките си години бе спортувал. Може би бе тренирал футбол или борба. Едрата фигура му придаваше страховит вид. Очите му имаха отегчен и малко циничен израз. Но се отнасяше към нея с внимание и съчувствие.
— Няма да ви спестя истината, мис Лойд. Било е зверско деяние. Убита е с остър предмет, вероятно нож.
— Прободена с нож?
— Многократно.
Тя издаде тих стон. Скръсти ръце, приведе се и леко се полюшна напред-назад. Стисна очи, но не можа да сдържи новите сълзи.
— Съжалявам — промърмори детективът. — Сигурна ли сте, че не желаете някой да постои при вас?
Енергично поклати глава.
— Била ли е изнасилена?
— В момента съдебномедицинският екип извършва оглед на тялото. Правят снимки. Когато бъде откарано в моргата, ще започнат пълна аутопсия…
— Детектив Лоусън — прекъсна го тя, — била ли е изнасилена?
— Истината е, че не мога да ви отговоря. Засега не са открити следи от сексуално насилие, но моля ви, разберете, че все още не можем да бъдем напълно сигурни.
— Благодаря ви за откровеността.
Лоусън се раздвижи на канапето и извади от вътрешния си джоб бележник и химикалка.
— Бихте ли отговорили на няколко въпроса?
— Разбира се. Готова съм да ви помогна с каквото мога, но сега ли трябва да бъде?
— Колкото по-скоро открием вероятен мотив, толкова по-скоро ще знаем откъде да започнем търсенето на заподозрян.
— Откъде мога да зная какъв е бил мотивът на убиеца?
— Първо ще се съсредоточим върху ежедневните занимания на сестра ви, приятелите и познатите й, работните й навици и така нататък. Оттук ще започнем.