Размяната

Тя кимна с разбиране, изтри сълзите, издуха носа си и с лек жест го подкани да продължи.

— Имаше ли врагове, за които знаете?

— Не.

— Ревнив бивш съпруг?

— Не се е омъжвала.

— Ревнив бивш любовник или приятел?

— Не.

— Предишен работодател или враждебно настроен колега?

— Разбираше се с всички.

— Доколкото знаете.

— Мистър Лоусън, ако имаше враг, щях да го зная.

— Всичко ли споделяше с вас?

— Да.

— Дори подробности за личния си живот?

— Не мога да бъда сигурна, че ми е казвала всичко, но не би могла да запази сериозна, мрачна тайна от мен, както и аз от нея. Една дума беше достатъчна, за да преценя настроението й дори по телефона. Бих усетила, ако се тревожеше за нещо или някого. Имахме… телепатична връзка. Буквално четях мислите й. Това е обичайно явление при близнаци.

— Чувал съм. Споменавала ли е, че някой я преследва?

Тя въздъхна. Нима не я слушаше?

— Не.

— Изпитваше ли неудобство от нечие нежелано внимание?

— Не.

— И не се сещате за никого, който би могъл да й има зъб?

— За никого.

Детективът забарабани с химикалката по бележника и прехапа бузата си.

— Какво има? — попита тя.

Лоусън се раздвижи на канапето.

— Не мислим, че е била нападната случайно. Не прилича на обикновено проникване е взлом е цел обир. Изглежда, нищо не е взето или разместено, но по-късно бихте могли да ни помогнете да проверим това, като огледаме заедно стаите. Открихме колие с рубини на нощното шкафче до леглото. Стоеше на съвсем видно място. Ако бе крадец, не би го отминал.

— Беше подарък от Джем. Донесъл го е снощи.

— Джем?

Детективът наостри слух. Многозначително се спогледа с другите полицаи, които стояха наблизо и слушаха.

— Джем Хенингс. — Тя поклати глава с недоумение. — Не мога да повярвам, че досега не съм споменала за него. Напълно го бях забравила, не се сетих…

— Кой е той?

— Мъжът, с когото се срещаше.

— Интимен приятел?

— Да.

— Имате ли номер, на който бихме могли да се свържем с него?

Тя тревожно изгледа събралите се полицаи.

— Да, но… но не е възможно Джем да има нещо общо.

— Все пак трябва да бъде уведомен, не мислите ли? А и щом снощи е бил тук, на всяка цена трябва да поговорим с него.

Продиктува им цялото му име и телефона на брокерската фирма, в която работеше.

— Отива рано, преди да отвори нюйоркската стокова борса.

— Значи сигурно вече е там. — Лоусън изпрати Колтрейн да позвъни. — Само го повикай. Не му казвай какво се е случило.

Тя проследи с поглед униформения полицай, който се оттегли с клетъчен телефон в ръка.

— Това е ужасно жестоко, нали?

— Жестоко е случилото се със сестра ви, мис Лойд. Още една причина да смятам, че мотивът не е обир. Понякога крадецът изпада в паника, ако бъде спипан, и постъпва прибързано. Без да мисли, в страха за собствената си кожа, отнема нечий живот. Непредумишлено.

Тя извърна глава към спалнята и плахо попита:

— А в случая не е било така? Смятате, че е предумишлено?

Детективът мрачно кимна.

— Мисля, че сестра ви е била… набелязана. Не е действал импулсивно. Това личи от доказателствата.

— Какви доказателства?

Влезе Колтрейн и за първи път проговори:

— Хенингс тръгва насам.

Лоусън даде знак, че е чул съобщението на полицая, но очите му не се отместиха от нейните.

— Колко сериозна беше връзката на сестра ви и мистър Хенингс?

— Виждаха се доста често.

— Кога започнаха тези чести срещи?

— Момент… — мислено пресметна — преди почти година.

— И отношенията им бяха интимни?

— Интересува ви дали спяха заедно? — раздразнено попита тя и когато кимнаха, каза: — Да, имаха сексуална връзка. Какво значение има това, мистър Лоусън?

— Възможно е да е свързано по някакъв начин. Какъв е Хенингс като човек?

— Като човек? Преуспяващ. Амбициозен. Привлекателен.

— Етническа принадлежност?

Озадачено погледна детектива.

— Не съм сигурна. Хенингс е ирландска или английска фамилия, нали? Честно казано, не виждам връзка — отбеляза тя, губейки търпение.

— Сигурна ли сте, че Хенингс е единственият мъж, с когото е излизала сестра ви?

— За какво намеквате?

— Според вас Хенингс от ревнивите ли е?

— Не зная. Може би. Защо? Детектив Лоусън… — Замълча, когато чу търкаляне на колела по коридора. Неусетно стана, залитайки, измина няколко крачки и се хвана за облегалката на един стол. Тялото бе поставено в торба с цип и закрепено върху количка. — Искам да я видя.

Лоусън я посъветва да почака, докато съдебните лекари го откарат и подготвят за разпознаване.