— Мелина, съжалявам. Господи, толкова съжалявам! Ти ли я откри?
— Съседка, дошла да поиска назаем кафе.
Беше трогната, когато видя очите му да се насълзяват.
Лоусън прояви разбиране и ги остави насаме за няколко минути, докато се утешат. После седна на канапето отсреща, където бе седял по-рано, в грозна поза — като жаба върху листо на лилия.
Джем бе възвърнал самообладанието си. Изтри лице с носната си кърпа и се обърна към Лоусън:
— Какво се е случило?
Детективът му съобщи вече известните факти.
— Получила е множество прободни рани, няколко от които — смъртоносни. Изглежда, било е акт на отмъщение. Със сигурност убиецът е изпитвал гняв.
— Кой би могъл да изпитва гняв към Джилиън?
— Това ще се опитаме да открием. Всичко, което можете да ни кажете, би било от полза. — Джем смутено кимна и Лоусън продължи: — Кога за последен път разговаряхте с нея?
— Снощи. Дойдох да й донеса подарък. Медальон с рубини.
— Открихме го на нощното шкафче.
— Ето го, Джем. — Тя разтвори шепата си. Бижуто бе оставило сърцевиден отпечатък върху дланта й.
Джем го взе от ръката й и се усмихна с тъга.
— Стоеше й невероятно красиво. Беше с него, когато тръгнах.
— Колко бе часът? — попита Лоусън.
— Мисля, че около девет — отвърна той и потърка слепоочието си. — Точно сега ли трябва да ни разпитвате? Нуждая се от малко време.
— Ще ви бъда признателен, ако отговорите на още няколко въпроса. — Джем е неохота даде знак на детектива да продължи. — Колко време останахте тук?
— Не много дълго. Джилиън се бе приготвила да си ляга, когато пристигнах. Подарих й колието и си тръгнах.
— Просто й донесохте подаръка и си отидохте?
— Да.
Лоусън помълча няколко мига, достатъчно, за да прецени Джем с поглед.
— Това е скъпо бижу, мистър Хенингс. Специален повод ли имахте снощи?
— Да.
— Бихте ли споделили какъв?
— Беше личен.
— Личен значи.
— Точно така.
Лоусън задърпа долната си устна, сякаш размишляваше върху противоречие, което бе доловил.
— Твърдите, че просто сте дошли и сте си тръгнали. Около девет часа.
— Да.
— И мис Лойд се е готвела да си ляга, когато сте пристигнали?
— Беше доста уморена. Бе преживяла тежък ден. Вече беше с пижама.
— С пижама?
— Не се ли изразявам достатъчно ясно, детектив Лоусън? Или имате проблеми със слуха? — раздразнено попита Джем. — Защо повтаряте отговорите ми? Господи! Годеницата ми е открита мъртва…
— Годеница?
— Годеница?
Тя и Лоусън в един глас изразиха изненадата си.
— Били сте сгодени? — попита детективът.
Джем не отговори и смутено се обърна към нея.
— Това трябваше да бъде радостна новина, Мелина. Съжалявам, че я научаваш при толкова трагични обстоятелства.
— Били сте сгодени? — повтори тя.
— Зная, че двете споделяхте всичко. Но с Джилиън си обещахме известно време да го пазим в пълна тайна.
— Кога й предложи?
— Преди няколко седмици.
— Бяхте ли определили дата?
— Все още не. Решихме да изчакаме.
Погледна я многозначително и тя се досети, че намеква за резултата от изкуственото оплождане, за което очевидно не желаеше да говорят пред Лоусън.
— Разбирам.
— Трудно бе да пазим тайната — каза той с печална усмивка. — Особено от теб.
— Естествено.
— На ръката й нямаше годежен пръстен — отбеляза Лоусън. — Сигурен ли сте, че предложението ви е било официално и мис Лойд се е съгласила да се омъжи за вас?
Джем се обърна към детектива:
— Разбира се. Какво мислите? Че фантазирам?
Лоусън сви рамене.
— Така ли е?
— Защо да ви лъжа?
— Може би предполагате, че детективите от отдел „Убийства“ биха повярвали повече на годеник, отколкото на приятел, който се отбива вечерта със скъп подарък, но не прекарва нощта тук? Може би сте се ядосали, че Джилиън ви е отпратила, вместо да ви покани да останете?
Джем се изправи застрашително.
— Намеквате, че аз съм сторил онова? — изкрещя той и гневно посочи към спалнята. — Обичах я. Щяхме да се женим.
— Джем.
— Успокойте се, Хенингс. — Лоусън бе подразнен от внезапния гневен изблик на Джем. — Никой не ви е обвинил в нищо. Просто изредих няколко вероятности.
— Вероятностите ви смърдят.
— Искам само да доизясним историята ви.
— Не е история. Казах ви истината.
— Добре. Седнете.
Джем бе обзет от ярост и изглеждаше готов да се бие, но се върна на мястото си.
— И ти ли беше подложена на такъв разпит, Мелина?
— Да, трябваше да отговоря на няколко въпроса.
Лоусън продължи, сякаш забравил за язвителните му реплики: