— Казахте, че мис Лойд е била облечена с пижама.
— Да — процеди Джем през зъби, — с къси панталони и горнище.
— Била е гола, когато са я открили.
— Навярно я е свалила, преди да си легне.
— Открихме горнището, но не и шортите.
Джем застина.
— Намекът ви е обиден и за мен, и за Джилиън.
— Нищо не намеквам. Защо се държите така враждебно? — Джем остана мълчалив, но не можа да стаи гнева си. Лоусън продължи да го разпитва: — След като си тръгнахте оттук, направо у дома ли се прибрахте?
— Да.
— Може ли някой да потвърди това?
— Портиерът на сградата, в която живея. Намира се на ъгъла на „Оук Лоун“. Оставих колата си в гаража. Пазачът ще ви увери, че е била там до сутринта, когато тръгнах за работа.
— Ще проверя.
— Не е необходимо, детектив Лоусън. Би било загуба на време.
Джем рязко извърна глава към нея:
— Какво искаш да кажеш, Мелина?
И двамата с Лоусън бяха изненадани не само от спокойния й тон, а и от твърдението й. Дори другите полицаи в стаята прекъснаха заниманията си и наостриха слух. Полицайката, която се бе отнесла любезно с нея, я гледаше изпитателно.
Обърна се към детектива:
— Излишно е да безпокоите портиера и пазача. Аз мога да потвърдя, че казва истината.
— Мелина, какво…
Тя поклати глава и прекъсна тревожната реакция на Джем:
— Зная, че беше тук снощи в девет часа. Постоя до около девет и петнайсет. След… след като си тръгна, измих косите си.
Погледът му издаде недоумение. След няколко секунди раздвижи устни и изненадано прошепна:
— Значи си била…
— Аз бях — тихо каза тя. — Снощи се видя с мен.
Усети, че Джем все още не е в състояние да проговори.
Обърна се към детектива, който сега я гледаше с удивление, примесено с подозрителност.
— Като деца със сестра ми често се разменяхме — обясни тя. — Скроявахме номера на детегледачките, учителките, приятелите и дори на роднините си. Обичахме тази игра, предизвикателството да пробваме дали ще успеем да заблудим другите, или ще бъдем разкрити. Никой не забелязваше размяната. — Обърна се към Джем, който все още я гледаше с нескрито изумление. — Явно и като възрастни сме успели.
С голямо усилие Джем промълви:
— Но… аз те целунах.
— Спрях те, преди да се увлечеш. Не помниш ли?
Все още бе озадачен:
— Но защо? Защо снощи?
Тя въздъхна дълбоко.
— Идеята беше моя. Налудничаво хрумване. Предложих й го вчера на обяд. Джилиън отказа. Напълно разумно от нейна страна. Напомни ми, че вече не сме деца. Но по-късно й се обадих и настоях да ме замести. Казах й, че не се чувствам добре, което не беше съвсем вярно, но не се отказах, докато най-сетне склони да се разменим. Аз бях тук с теб, Джем. Тя придружи клиента ми.
— В какъв смисъл „придружи“? — полюбопитства Лоусън. — Обясни на детектива същността на работата си.
— Снощи трябваше да откарам полковник Кристофър Харт…
— Астронавта? — прекъсна я Джем.
Тя кимна.
— Трябваше да го заведа на банкет в „Адолфъс“, да ръководя пресконференцията му и така нататък. — Очите й се насълзиха. — Джилиън отиде вместо мен. Затова реагирах така емоционално, когато видях надписите на стената.
Лоусън мислено подреди парчетата и бавно кимна.
— „Кръстоски“. Кристофър Харт. Той е от индиански произход, нали?
— Ако убийството на сестра ми е свързано с него по някакъв начин, значи набелязаната жертва съм била аз.
— Почакай. — Джем изглеждаше нервен и ядосан. — Добре. Разбирам намека за Харт. Смисълът е очевиден. Но останалите… онези обидни думи за Джилиън. Какво може да означават?
Лоусън подсмръкна и сведе поглед към бележника си. Джем повиши тон:
— Мелина? Какво означават?
Въпросът му бе разбираем. Имаше пълно право да го зададе. Но както детективът, и тя не се осмели да погледне Джем Хенингс в очите.
Осма глава
— Наистина няма какво ново да ви кажа.
Чийф безмълвно благодари на сервитьора, който отново наля кафе в чашата му. Нуждаеше се от ободрение. Откакто се бе събудил, се чувстваше потиснат. Тази нежелана среща с Лонгтрий и Абът бе чиста загуба на време и още повече влошаваше настроението му.
— Е, жалко — каза Абът. — Зная, че вождът Лонгтрий също е разочарован.
Лонгтрий не проговори и немигащите му очи продължиха съсредоточено да се взират в лицето на Чийф. Трудно бе да устои на този хипнотизиращ поглед.
— Поласкан съм от интереса ви към мен — каза той. — Наистина. Целите на организацията ви са похвални. Защитавате справедливи каузи и се опитвате да привлечете вниманието на обществеността върху въпроси, на които трябва да се обърне внимание. Просто…