По дяволите! Не му хрумваше начин да се отърве от тях, без да направи компромис или да ги обиди. Беше изпаднал в положение, от което нямаше друг изход. Неприятно му бе да мисли за това сега, вместо де си спомня за миналата нощ.
— Все още не съм взел твърдо решение — заяви той. — Нямам планове за бъдещето. Не виждам смисъл от ново обсъждане преди официалното ми оттегляне от НАСА.
— А когато започнете да кроите планове, ще обмислите ли предложението ни? — продължи да упорства Абът. — Съгласен ли сте да направим последен опит? Да кажем, след два месеца?
Чийф бе принуден да отговори уклончиво.
— Мисля, че каквото и поприще да избера и каквото и решение да взема, бих предпочел да остана независим. Нямам нищо против вас, мистър Абът, но…
— Не желаете да си имате работа е индианци.
Чийф се обърна към Лонгтрий, който бе проговорил за първи път от почти половин час.
— Не съм казал нищо подобно.
— Но точно това имахте предвид. С толкова много думи.
Чийф осъзна, че няма смисъл да увърта повече. Всъщност вече ги бе обидил. Лонгтрий бе разбрал, че иска да се отърве от тях. Тогава защо да се опитва да любезничи? Искаше му се да приключи с глупостите веднага и да спести на всички доста време. Действително — не им дължеше нищо. Дори тактичност.
— Прав сте, вожд Лонгтрий. Честно казано, нямам желание да членувам в организацията ви. Ако намеренията ви наистина са почтени, достойни сте за възхищение. Посветили сте се на благородно начинание и велика идея. Но от години не съм стъпвал в индиански резерват. Откъснал съм се от тази среда и не желая да се връщам. Не съм постигнал нищо благодарение на индианската си кръв, нито пък съм я обвинявал за провалите си. Бих изглеждал като натрапник. Особено в очите на индианците, които ще защитавам, ако стана техен говорител. Нямам нищо общо с тях, освен някои гени.
— С други думи организацията се нуждае от вас, но не и вие от нея — отбеляза Лонгтрий.
— Не бих се изразил така грубо.
— Но това е смисълът на думите ви.
Старецът изглеждаше твърдо решен да го изнерви и накара да избухне. Добре. Щеше да се държи с него по същия начин.
— Точно така, вожд Лонгтрий. Няма да позволя името ми да бъде използвано, от която и да е организация, особено когато виждам, че интересът им е егоистичен и едностранчив. А честно казано, смятам, че случаят е именно такъв. Ако приема предложението ви, ползата няма да бъде взаимна. Както сам признахте, вие се нуждаете от мен повече, отколкото аз от вас.
Лонгтрий спокойно вдигна салфетката от коленете си, сгъна я и я сложи до чинията си. Абът изглеждаше готов за нов спор, но един строг поглед на Лонгтрий го убеди да се откаже.
— Благодаря, че ни отделихте време — каза Лонгтрий и стана.
Чийф също се изправи и застана с лице срещу него. Въпреки че бе с една глава по-висок от стария вожд, затрепери пред Лонгтрий. Изпита негодувание, че учтивият му отказ не бе приет с разбиране. Бяха го принудили да се държи непочтено. Не се бе старал да се хареса на тези хора, но му бе неприятно, че останаха с негативно впечатление за него.
Направи опит да възстанови добрия тон.
— Уважавам позицията ви, вожд Лонгтрий. Надявам се и вие да уважите моята.
Лонгтрий не отговори утвърдително, а прониза Чийф със смразяващ поглед и силно стисна ръката му. Чийф едва потисна инстинктивното си желание да я освободи.
Лонгтрий каза:
— Ще настъпи момент — предричам, че ще бъде скоро, — когато ще имате нужда от нас, полковник Харт.
— Кристофър Харт?
Щом чу името си, Чийф се обърна. Мъж, едър като горила, размаха значка на няколко сантиметра от носа му.
— Сержант Лоусън, даласки полицейски участък, отдел „Убийства“.
Лонгтрий пусна ръката на Чийф, но той почти не усети. Бе предположил, че някой колекционер на автографи го е забелязал на масата и го е познал от скорошната му медийна изява. В „Далас Морнинг Нюз“ бе публикуван материал за банкета предишната вечер, придружен със снимка, направена по време на речта му при получаването на наградата.
Но набитият цивилен явно не изпитваше симпатия към него. Дори не се усмихна. Както и двамата униформени полицаи, които го придружаваха.
Управителят се бе приближил към Чийф:
— Искрено съжалявам, полковник Харт. Предложих да ви повикам навън, но той…
— Не се безпокойте. — Чийф вдигна ръка и прекъсна прочувственото извинение. Попита детектива: — Мога ли да ви помогна?
— Предполагам, че да.
Чийф съжали, че не бе отпил поне още глътка силно кафе. Малка доза кофеин би му се отразила добре. Все още бе леко замаян. Вечерта бе изпил само един бърбън, но се чувстваше отпаднал. Може би от недостатъчно сън и твърде много секс. Всъщност не твърде много. Във всеки случай — не достатъчно.