— Извинете, отдел „Убийства“ ли казахте?
— Точно така.
— Сигурен ли сте, че търсите точно мен?
— Вие ли сте астронавтът?
— Да.
— Значи не съм сгрешил. Трябва да ви задам няколко въпроса.
— Относно какво?
— Убийството на Джилиън Лойд.
Преди да се замисли за какво говори детективът, Чийф тихо се засмя.
— Значи това било! Жесток номер. Тези приятели!
Хвърли бегъл поглед към заетите маси в ресторанта. Всички клиенти бяха престанали да се хранят и бяха втренчили погледи в него, но никое лице не му се стори познато. Скоро инициаторите на тази шега щяха да изскочат иззад мебелите или саксиите с палми, да избухнат в смях и да започнат да имитират глуповатото му изражение.
Както в онзи неделен следобед преди две години, когато бе сам в дома си и спокойно гледаше мач от националния футболен шампионат между отборите на Далас и Сан Франциско. Току-що Стив Йънг бе отбелязал петдесетметров тъчдаун в края на третата четвъртина, когато на вратата на Чийф се позвъни.
На прага стоеше жена в напреднала бременност, която никога по-рано не бе виждал. Придружаваше я полицай, който изглеждаше по-едър от всеки участник в мача.
Жената започна да крещи ужасяващи твърдения. С глас, от който стъклата на прозорците затрепереха, заяви, че Кристофър Харт я е изнасилил на някакъв купон осем месеца по-рано. Сипал наркотик в питието й, възползвал се от слабостта й и я заразил с болест, предавана по полов път. Забременяла и била травматизирана от заплахите му с убийство, в случай че разкрие пред медиите какъв сексуален маниак е.
Истерията й трая две минути, след което Чийф едва успя да каже на грозноватия полицай, който размахваше палка, че никога не е виждал тази жена и няма представа за какво говори.
Но тя продължи с жестоките нападки, придружени с интимни подробности от физиката му, които почти го накараха да се усъмни в твърденията си за невинност.
После, за негово изумление, жената разтвори предниците на блузата си и се показаха възглавницата, която бе използвала, за да симулира бременност, и пищните й гърди, на едната, от които бе татуиран надпис: „Честит“, а на другата — „рожден ден“. Намигна му и извика:
— Изненада!
Някои от по-буйните му приятели от НАСА наизскачаха от скривалищата си в двора, заливайки се от смях. Бяха донесли достатъчно напитки и храна за импровизирано тържество. Полицаят, който се бе съгласил да участва в номера, им пожела приятна веселба и ги предупреди да не вдигат твърде много шум. Момичето, професионална танцьорка, остана за специално изпълнение в чест на рожденика и да позабавлява гостите му, докато са достатъчно трезвени, за да оценят таланта й.
Чийф пропусна последната четвъртина от мача и узна резултата едва на следващия ден.
Сега първата му мисъл бе, че са му скроили подобен номер. С приятелите му се надпреварваха да измислят какви ли не клопки един за друг и избраната жертва често ставаше за смях. Този път замисълът бе доста хитър. Трудно щеше да им го върне. Можеха да влязат в книгата „Гинес“.
Но рожденият му ден бе след шест месеца.
Или предстоеше купон — изненада по случай пенсионирането му? Но дотогава оставаха няколко седмици. Освен това не биха устроили тържеството извън Хюстън, където живееха повечето от тях.
А и този Лоусън съвсем не приличаше на човек е чувство за хумор.
Внезапно съжали за спонтанния си смях, защото осъзна, че е бил неуместен.
— След малко ще бъда на ваше разположение. Потърси Лонгтрий и Абът, за да довърши извиненията си, но те вече се бяха запътили към изхода. Лонгтрий строго го изгледа миг преди да излезе.
— Като че ли вашите приятели ви изоставиха.
Чийф отново се обърна към детектива, ядосан от саркастичната му забележка и от всичко останало, което бе преживял тази ужасна сутрин. Зае сериозна поза и отчетливо, като военен командир, попита:
— За какво става дума? Не зная нищо за никакво убийство.
— Господа, навярно бихте искали да се оттеглите на по-спокойно място?
Управителят на хотела се бе притекъл на помощ на отговарящия за ресторанта. Дискретността и репутацията на хотела бяха най-важната му грижа. Даде им знак да го последват до изхода.
Чийф влезе след управителя в офис, където бе оставен насаме с Лоусън. Дали униформените полицаи не стояха пред вратата, в случай че се опита да избяга?
Предизвикателно попита:
— Ще благоволите ли да ми кажете за какво е всичко това?
— Във връзка с убийството на Джилиън Лойд.
— Да, вече споменахте. Никога не съм чувал за нея и съм възмутен от факта, че детектив от далаския полицейски участък ми създава излишно неудобство на обществено място.