— Никога не сте чували…
— Точно това казах. И… — Замълча, внезапно осъзнал, че не е разумно да разговаря с полицай относно убийство без адвокат. — Мога ли да се обадя в офиса си?
— За какво?
— За съвет.
— Юридически съвет? Значи смятате, че се нуждаете от адвокат, така ли, полковник Харт? Да не би да криете нещо?
Чийф стисна зъби, за да се сдържи да не наругае Лоусън, което би било глупава постъпка и би му донесло неприятности.
— В НАСА не биха одобрили идеята да бъда разпитван за нещо сериозно като убийство без присъствието на адвокат, което не е признак за вина или дори знак за престъпление. Напълно обяснимо. НАСА държи изключително много на добрия имидж на астронавтите.
— Не се и съмнявам — подигравателно каза Лоусън. — Добре тогава, обадете се.
Чийф размисли. Може би преувеличаваше. Бе започнал деня в мрачно настроение, защото се бе събудил сам. Освен това разговорът с Лонгтрий не бе никак приятно изживяване. Слава богу, че бе приключил е тях. Лонгтрий и Абът бяха изчезнали от живота му завинаги. Но последната им среща бе оставила горчив привкус в устата му, въпреки че не би могъл да каже защо. След нея някакъв полицай с твърде тясно яке най-безцеремонно бе започнал да го разпитва на обществено място. Нищо чудно, че бе нервен.
Зае нехайна поза с кръстосани крака, опрял хълбок на бюрото на управителя.
— Добре, детектив Лоусън. Коя е Джулиет…
— Джилиън. Фамилно име Лойд. Голото й тяло бе открито в леглото й тази сутрин. Получила е множество прободни рани, повечето в долната част на корема. Мислим — предполагаме, — че по-голямата част са нанесени след смъртта. Освен това убиецът е написал неприлични думи с кръвта й по стените на спалнята. — Ехидно довърши: — Сега заинтригувах ли ви, полковник Харт?
Чийф определено бе заинтригуван. Най-сетне се поуспокои и каза:
— Извинете. Искрено съжалявам. Това е… това е ужасно. Но все още не разбирам защо разпитвате мен. Не познавам дамата. Никога не съм… — Внезапно направи връзката. Бавно раздвижи крака и се изправи в цял ръст. — Господи! — прошепна. — Сетих се. Лойд. Сестрата на Мелина? Близначката й?
Лоусън кимна.
Чийф въздъхна дълбоко и прокара ръка по тила си. За миг остана, загледан в пространството, опитвайки се да проумее шокиращата вест и разтърсващото й въздействие, особено върху Мелина. Само преди няколко часа се бе любил с нея. А сега тя бе някъде в този град и полагаше усилие да превъзмогне факта, че близначката й е зверски убита.
Примигна и срещна погледа на Лоусън.
— Мелина добре ли е?
— Съвзема се.
— Бих искал да й се обадя.
Номерът й бе записан в програмата му. Вече бе позвънил два пъти тази сутрин, но никой не отговаряше. Беше решил да звъни, докато най-сетне се свърже с нея. Но не бе предполагал, че думите, които ще й каже, ще бъдат израз на съболезнования.
— Не е добра идея — каза му Лоусън, когато го видя да вади клетъчния телефон от джоба на коженото си яке. — Едва смогва да отговори на всички.
Надяваше се обаждането му да означава нещо повече за Мелина. Да й бъде приятно, че чува гласа му. Но нямаше намерение да обсъжда с този детектив случилото се помежду им предишната вечер. Прибра обратно телефона си и промърмори:
— Мисля, че сте прав.
— Какво знаете за нея? — попита Лоусън.
— Запознахме се едва вчера. Беше изпратена…
— Да, тя ми описа работата си.
— Много е добра. Компетентна. — Усмихна се при спомена за държането й по време на пресконференцията. Бе спечелила възхищението на журналистите с начина, по който я ръководеше. И на мъжете, и на жените. — Много е способна.
Спомни си усмивката, с която бе отстъпила пред настойчивите му молби да остане още малко, и се запита дали не обвинява себе си и дали не съжалява, че не си бе тръгнала при първия опит, а бе останала при него цялата вечер, вместо да бъде до сестра си и да я защити.
Естествено това бяха налудничави мисли. Но всеки бе склонен да разсъждава нетрезво и да се самообвинява без причина за неочакваната смърт на свой близък, например при нещастен случай. А при убийство? Навярно безпочвеното чувство за вина бе непоносимо.
Отново се облегна на бюрото и каза почти на себе си:
— Господи, сигурно се чувства ужасно! — Вдигна глава и отново погледна Лоусън. — Знаете ли кой го е извършил?
— Все още не.
— Някакви следи?
— Няколко. Например надписите по стените. Те свързват престъплението с вас.
— С мен?
Досега Чийф нямаше представа защо детективът от отдел „Убийства“ го е издирил. След като бе чул потресаващата новина, първата му мисъл бе за Мелина и чувствата й. Не бе проумял всичко. Последните думи на Лоусън го накараха да осъзнае мястото си в мозайката. Но все още не можеше да си обясни какво представлява тази мозайка.