— Никога не съм се виждал с Джилиън, детектив Лоусън. Ако се съмнявате, попитайте Мелина.
— Всъщност именно тя ни насочи към вас.
Чийф поклати глава.
— Не разбирам.
— Ще разберете. Ние ще ви обясним всичко.
— Кои вие?
— Аз. Мелина. На среща в участъка. Днес в два и трийсет.
Чийф изпитваше съчувствие към Мелина, но колкото и да умуваше, не можеше да отгатне защо е въвлечен в разследването на убийството на сестра й.
— Днес в два и трийсет възнамерявам да бъда някъде по магистралата между Далас и Хюстън.
— Не бих ви посъветвал. Вероятно веднага ще получите призовка да се върнете.
Чийф му хвърли изпитателен поглед:
— Говорете по същество, Лоусън. Нима намеквате, че имам нещо общо със смъртта на тази жена?
Лоусън мълчаливо се обърна с гръб към него и се отправи към вратата на офиса.
— В два и трийсет в централния участък, на третия стаж. Попитайте за мен. — Отвори вратата. Както бе предположил Чийф, двамата униформени полицаи стояха отпред. — Не е зле да се обадите на адвокатите си от НАСА преди срещата. — Понечи да прекрачи прага, но спря и извърна глава: — Твърде известен сте, за да се укривате дълго. Предупреждавам ви, в случай че ви хрумне подобна мисъл.
— Ти прояви истинска вяра и преданост, брат Дейл. Далеч надмина очакванията ми.
Докато говореше по телефона е брат Гейбриъл от стаята си, Дейл Гордън трепна от задоволство. Гласът му бе пресипнал от вълнение.
— Благодаря.
— Напълно сигурен ли си, че Джилиън Лойд е пречистена както подобава?
Брат Гейбриъл се изразяваше по неповторим начин. Репортерите от даласката телевизия бяха нарекли мисията му „акт на привидно непровокирано насилие“. Пречистването на Джилиън Лойд се бе превърнало във водеща новина на всички емисии. Бе излъчен репортаж от къщата й, около която сновяха полицаи. Бяха показали количката, на която тялото й бе пренесено до линейката, спряла отпред на алеята. Докато минаваха покрай хризантемите на площадката до входната врата, неволно бяха съборили един ярък жълт цвят.
Журналистката, застанала на улицата пред къщата на Джилиън, бе назовала мисията му „зверско убийство“. Но тя не разбираше. Малцина биха разбрали защо Джилиън Лойд трябваше да бъде уби… „пречистена“.
— Да, брат Гейбриъл. Пречистена е.
— Страда ли?
— Не. Бях бърз и ловък. Следвах напътствията ви и както обещахте, щом настъпи моментът, почувствах прилив на сила и нищо не можа да ме спре.
— Справил си се добре, сине мой.
Лицето на Дейл Гордън засия от гордост. Никой досега не го бе наричал свой син. Баща му бе изчезнал преди раждането му, а майка му се обръщаше към него с какви ли не ужасни имена. Но никога със „сине“.
— Разкажи ми, брат Дейл. Бих искал да го споделя с учениците си тук, в Храма.
В Храма! Брат Дейл щеше да го похвали пред своите ученици, които вече бяха заслужили правото да живеят при него в Храма!
Думите започнаха да се леят от устата му. Никога не бе говорил така красноречиво. Със същото умение, с което бе изпълнил мисията си, описа стореното. Добави към основните факти малки подробности, за да убеди брат Гейбриъл колко внимателно е походил към задачата.
— И смяташ, че не си оставил никакви следи?
— Никакви, брат Гейбриъл.
Не спомена, че бе докоснал стъклената чаша. Това нямаше значение, защото полицията никога не бе снемала негови отпечатъци. Дори и да открият отпечатъци по чашата, нищо не би ги насочило към него.
Не спомена и за надписите по стените. В последния момент бе получил вдъхновение, сам се бе сетил да стори това. Майка му често бе използвала грозни думи. Те караха човек да се чувства нищожен и жалък и да очаква сурово наказание.
Беше убеден, че Джилиън Лойд заслужава да бъде наказана и обидена с неприлични думи, след като го бе въвела в неустоимо изкушение. Тя бе виновна, че бе извършил унищожителен плътски грях. Когато я бе видял толкова близо до себе си, гола върху меките чаршафи, неволно бе започнал да докосва онази ужасна част от тялото си, докато тя се бе втвърдила. Премълча и това.
— Отлично, отлично. — Мелодичният глас на брат Гейбриъл бе като ласка на нежна ръка, докосваща челото му. — След като се справи така добре, ще ти дам нова задача.
Ако не бе вече в леглото си, притиснал ножа с кръвта на Джилиън, навярно би припаднал от радост и удивление.
— Готов съм на всичко за вас и Програмата, брат Гейбриъл.