— Иска ми се всички мои ученици да проявяваха такъв ентусиазъм.
Цялото бледо тяло на Дейл Гордън порозовя от вълнение.
— Какво искате да сторя за вас?
— Не за мен — каза брат Гейбриъл с характерната си скромност, — а за Програмата.
— Разбира се.
— Предупреждавам те да помислиш внимателно, преди да приемеш, брат Дейл. Този път мисията е доста тежка. По-трудна за изпълнение от пречистването на Джилиън Лойд.
Обзет от рядко чувство за сила и увереност, Дейл Гордън решително заяви:
— Мога да се справя, брат Гейбриъл. С всичко. Възложете ми мисия и ще я изпълня. С радост!
Девета глава
— Да ти донеса ли нещо, Мелина?
— Не, благодаря.
Джем я изгледа съсредоточено.
— Сигурно ти е омръзнало всички да ти задават този въпрос?
— Малко — призна тя с лека усмивка. — Чаша безалкохолно не би помогнала. Но оценявам загрижеността ти за мен.
— Никой не знае какво да каже или стори.
— Разбирам. Самата аз не зная какво да правя. Като парализирана съм.
Бяха пристигнали преди уговорения час и бяха получили указания да почакат Лоусън в малка, разхвърляна стая до отдел „Престъпления срещу личността“ на далаския полицейски участък. Голямото съседно помещение едва побираше множеството бюра, но, изглежда, никой от персонала не бе дръзнал да поиска отделен офис.
Лоусън бе уредил тази стая да бъде свободна за тях. Мебелите бяха неудобни, а атмосферата създаваше чувство за клаустрофобия, но поне никой нямаше да ги безпокои. Вече се бе отегчила от изпитателните погледи на хора, които сякаш гадаеха колко ще издържат нервите й.
Очите на Джем бяха зачервени от плач. И други неща издаваха, че е съкрушен. Обикновено бе доста самонадеян. Властното му, надменно държане често отблъскваше хората. Но тази сутрин изглеждаше сломен и плах. Като че ли самодоволството му се бе изпарило.
Хвана ръката й и я притисна между своите.
— Ръцете ти са студени. Като на Джилиън. Нейните никога не бяха топли. Често се шегувах по този повод.
Тя преглътна сълзите си. Не искаше да плаче на това зловещо място.
— Не мога да си представя живота си без нея, Джем.
— Аз също.
— Но ти я познаваше едва от година. А аз бях с нея от мига, в който клетката се е разделила. Чувствах я като част от себе си. Тя беше част от мен.
— Представям си какво изпитваш.
Всъщност едва ли би могъл да си представи, но тя не желаеше да спорят чия скръб е по-мъчителна.
— Обади ли се в кантората й?
— За съжаление вече бяха чули новината.
— Господи, това е жестоко!
— Бяха потресени, но веднага предложиха да помогнат с каквото могат. Някои дори бяха пристигнали у дома, когато се върнах.
Преди да отиде да потърси Кристофър Харт, Лоусън бе помолил Луис и Колтрейн да я отведат у дома. Джем бе предложил да я откара и да постои при нея, но тя бе пожелала да остане сама и се бе качила в патрулната кола.
За нейно изумление, новината се бе разнесла бързо и вече бяха пристигнали толкова приятели, съседи и познати, желаещи да поднесат съболезнования, че Колтрейн едва бе намерил свободно място за паркиране до бордюра.
Опечалените влязоха след нея и се събраха във всекидневната. Една от колежките й каза:
— Не зная дали вече си чула, Мелина, че вчера Джилиън сключи сделката на живота си.
— Да, спомена за нея на обяд. С някаква рекламна агенция, нали?
Младата жена кимна.
— Почерпи с шампанско по случая, преди да си тръгне от кантората вчера следобед. Изглеждаше толкова щастлива! На седмото небе. Неуязвима. Кой би предположил, че…
Не можа да довърши. Избухна в плач и друга колежка се опита да я утеши.
Последваха няколко подобни изблика. Джилиън Лойд бе уважавана и харесвана. Поне така изглеждаше, съдейки по броя на хората, които се отбиха или позвъниха да изразят съчувствие и да попитат за погребението.
Погребение. Как би могла да мисли за това сега?
Родителите им бяха проявили съобразителност и бяха уредили всички подробности като част от завещанията си. Тогава Джилиън и Мелина се шегуваха с тях заради прекалената им обсебеност от мисълта за смърт. Но по-късно бяха благодарни на родителите си, че са им спестили тези грижи. Бяха починали един след друг през три месеца: първо майка им — от рак на панкреаса, а после и баща им — от коронарна тромбоза. И в двата случая близначките трябваше само да подпишат няколко документа. Не се бе наложило да вземат неотложни решения в периода на най-дълбока скръб.
Сега мисълта за уреждане на траурна служба за сестра й бе непоносима.
— Не мога да планирам нищо, преди съдебните лекари да ми позволят… да взема тялото й — обясни тя на хората, които я попитаха — не зная кога ще бъде. Освен това смятам, че трябва да обсъдя въпроса с Джем.