Приятелките и партньорките на Джилиън изглеждаха изненадани колкото нея, когато разбраха за необявения годеж, но бе неуместно да клюкарстват за това наред е обсъждането на плановете за погребението. Изразиха учудване, но тактично сдържаха любопитството си.
Опитаха се да я убедят, че макар и като сестра, близначка на Джилиън, да изпитва несравнима скръб, няма да бъде сама в страданието си. Всички я уверяваха, че може да разчита на тях.
— Ако мога да помогна, Мелина, обади се.
— Мелина, позвъни ми, ако имаш нужда от нещо.
— Винаги можеш да се обърнеш към мен. Знаеш, че миналата година загубих сестра си при катастрофа. Беше толкова внезапно и жестоко! Обади се, ако искаш да поговориш с някого.
Въпреки добрите намерения на всички приятелки, не знаеше как някой би могъл да облекчи скръбта й. Беше им помогнала да се успокоят, като им бе възложила дребни задачи, за да се почувстват полезни. Докато една от тях вареше кафе, а друга вдигаше слушалката на телефона, тя използва времето да вземе душ и да се преоблече. На път към спалнята чу тихи гласове да разговарят за възхитителното й самообладание.
Заблуда. Може би външно изглеждаше непроницаема крепост, но дълбоко в себе си сякаш всеки момент щеше да рухне. Завъртя крана докрай. Шуртенето на водната струя бе достатъчно силно, за да заглуши плача й, и тя рида неудържимо, докато усети болка в гърдите. В облицованото с плочки помещение нямаше кой да я чуе и Мелина горчиво плака за загубата и за безизходицата си, в която я бе поставила тази трагедия.
Успокои се за момент, отдръпна се от душа и направи безполезен опит да се гримира. След миг от очите й отново бликнаха сълзи и гримът потече по страните й. Машинално се облече. Всяко движение бе неусетно, сякаш следваше наставленията на невидим хипнотизатор. Вършеше нещата, които знаеше, че трябва да бъдат свършени, без да разсъждава.
Не можеше да си представи как би събрала сили да вземе дори най-незначителното решение, да обмисли какъвто и да е проблем или да изпълни някое дребно ежедневно задължение. Дали някога щеше да може да отпусне глава на възглавницата и да заспи, да хапне нещо просто за да изпита наслада от вкуса му, да се повесели с приятели, да потренира във фитнес зала, или да се посмее? Дали някога отново щеше да изпита радост от живота?
Не и ако смъртта на сестра й останеше неотмъстена.
Сега, докато седеше в задушната стая в полицейския участък, мислено си преповтори клетвата, която бе изрекла на глас пред отражението си в огледалото в банята. Щеше да отмъсти за сестра си, независимо от цената, дори ако трябва да се бори за това до последния си дъх.
Омразата към убиеца тлееше в гърдите й като жарава. Никога не се бе смятала за отмъстителна. С чиста съвест можеше да каже, че през живота си не е мразила никого. Имаше хора, които не харесваше. Избягваше компанията на някои от тях, но не бе изпитвала толкова дълбока ненавист към друг човек. Никога не бе пожелавала да види как друго човешко същество престава да диша. Враждебността към този злодей без лице и име събуди у нея ярост, която я изплаши.
— Имаш ли клиент днес?
Въпросът на Джем я избави от злокобните мисли.
— Не, за щастие.
— Има ли кой да те замества?
— Да. Уведомих ги, че вероятно ще взема няколко седмици отпуск. Ще прегледат графика и ще уредят всичко. Бизнесът няма да пострада.
Джем тревожно притисна върховете на пръстите си.
— Мелина, не мога да повярвам…
— В кое?
— Че Джилиън е участвала в подобен номер. Че снощи се е представила за теб. Не беше в характера й да постъпва безразсъдно и импулсивно. Това прилича на…
— Нещо, което аз бих направила — довърши тя вместо него.
— Не исках да прозвучи като упрек.
— Прав си. Вината е моя. Ако можех отново да избирам, за нищо на света не бих го предложила.
— Джилиън правила ли го е и по-рано?
— Казах ти. Когато бяхме деца.
— Но никога не беше придружавала клиент вместо теб?
— Не, беше за първи път.
— Защо точно снощи?
— Нямаше определена причина, Джем. Беше просто налудничава идея, която ми хрумна спонтанно на обяд.
Явно не остана доволен от това обяснение.
— За да се срещне с онзи Кристофър Харт? Джилиън е пожелала да се запознае с известна личност? С астронавт? Или какво?
— Не бе заради него. По-скоро…
— Все едно — прекъсна я той. — Не искам да говорим за това.
— Беше глупаво, хлапашко хрумване, за което поемам пълната отговорност.
— Може би идеята е била твоя, но Джилиън сама отговаряше за действията си. Би могла да откаже.