Тя не успя да сдържи гнева си:
— Не я съди! Тогава ни се струваше безобидна шега. Откъде би могла да знае, че ще бъде убита? — Издърпа ръката си и стана. — Извинявай.
— Разстроих те.
— Не съм разстроена, вбесена съм.
— Мелина…
— От смъртта й е изминало твърде кратко време, за да слушам упреци за нея, Джем.
Той смутено прокара пръсти през косите си:
— Права си, права си. Съжалявам. Зная, че обвиняваш себе си. Не биваше да докосвам тази струна.
— Трябва да изляза оттук.
— Къде отиваш? Не можеш да си тръгнеш. Казаха да почакаме Лоусън.
— Няма да напусна сградата. Отивам в дамската тоалетна.
— Ще дойда с теб.
— Не — каза тя и му даде знак да остане на стола си. — Стой, в случай че дойде Лоусън. Кажи му, че ще се върна след малко.
— Сигурна ли си, че си добре?
— Да.
Естествено това съвсем не бе истина. Подпря се с лакти на умивалника и потърка чело, опитвайки се да разсее главоболието, което чувстваше, откакто бе плакала неудържимо под душа.
Няколко минути по-късно влезе полицайка:
— Мис Лойд?
Тя изправи гръб и се обърна.
— Извинете, че ви безпокоя, но детектив Лоусън нареди да ви съобщя, че вече е тук. Очакват ви. Когато сте готова.
— Идвам.
— Добре ли сте?
Кимна:
— Благодаря.
— Ще ви почакат още няколко минути, ако е нужно.
— Добре съм.
Няколко минути повече или по-малко не бяха от значение. Положи усилие да се усмихне, взе дамската си чанта и излезе. Спря до чешмата, извади две таблетки аналгин от кутийка, която бе пъхнала на дъното на чантата, наведе се над струята и ги преглътна.
Когато се обърна, се озова лице в лице с Кристофър Харт. Стоеше на няколко метра от нея.
— Здравей.
— Добър ден.
Приятелската му усмивка издаде съчувствие. Пристъпи към нея, но бе спрян от мъж, който го настигна с бележник в ръка.
— Полковник Харт? Полицай Кроу. — Стисна ръката му. — Чух, че ще дойдете днес. Аз също имам индианска кръв. Чоктау. Бих искал да получа автограф от вас за сина си. Деветгодишен е. Запален на тема Космос. Искам да кажа, проявява интерес.
— Какво ще кажете да се видим по-късно? Преди да си тръгна. Точно сега закъснявам за среща с детектив Лоусън.
— О, разбира се. Извинете… че ви забавих.
— Няма проблем. С радост ще дам автограф за сина ви след срещата.
Полицаят смутено се оттегли.
Чийф се обърна и смирено сви рамене:
— Съжалявам. Понякога избират неподходящ момент. Измина разстоянието помежду им с две големи крачки и застана толкова близо до нея, че от черното му кожено яке я лъхна аромат на топла есен. Бе внесъл със себе си дъх на природа. Преди да осъзнае какво се кани да стори, той докосна с палец брадичката й. Рязко тръсна глава назад.
— Имаше капки — каза Чийф и й показа влагата върху пръста си. Изтри го и отпусна ръка. — Мелина, аз… — Извърна глава за няколко секунди, а след това отново я погледна. — Господи, не зная какво да кажа! Съжалявам за сестра ти.
— Благодаря.
Би приключила разговора с това, но той продължи с тих, покоряващ глас:
— След снощи кой би предположил, че втората ни среща ще бъде в полицейски участък? — Озадачено поклати глава. — Не разбирам какво става. Не зная защо си изпратила онзи детектив да ме търси и каква е връзката ми с тази история. Не желая да правя прибързани изводи. Независимо от всичко, искам да знаеш колко съжалявам за случилото се с Джилиън. Ужасно е. — Безпомощно вдигна ръце. — Искрено съжалявам. Това е всичко, което мога да кажа.
Въпреки усилието си да не заплаче, от очите й потекоха сълзи.
— Господи, съжалявам.
Чийф обви ръце около нея, притегли я към себе си и зарови устни в косите й.
Допирът му предизвика две неволни реакции. Изведнъж дъхът й спря и цялото й тяло изтръпна.
Но той явно не забеляза, защото нежно плъзна устни към слепоочието й.
— Навярно е ужасно изживяване. Мъчно ми е за теб.
— Надявам се, че скоро и двамата ще бъдете готови.
Отдръпнаха се един от друг и се обърнаха. До тях стоеше Лоусън, широкоплещест и намръщен. И любопитен.
Чийф влезе след Мелина в стая, в която вече едва се побираха Лоусън, Алън Бърчмън — изпратеният от НАСА адвокат, и още един мъж, който му бе представен като Джем Хенингс, годеника на Джилиън Лойд.
Чийф тихо изрази съболезнования. Хенингс ги прие със студено, рязко кимване, което би го озадачило, ако съзнанието му не бе заето с мисълта защо Мелина се държи като непозната.
При създалите се обстоятелства би могла да реагира по всякакъв начин. Човек, когото бе обичала, бе станал жертва на жестоко престъпление. Не би я упрекнал, ако заудря с юмруци по стените и заскубе косите си. След потресаващата новина, която бе научила тази сутрин, всяко поведение би било оправдано. Щом бе решила да се затвори в себе си и да избягва компания, трябваше да приеме този факт.