От друга страна, искаше да изрази съчувствието си. Искаше Мелина да разбере колко дълбоко съжалява за сполетялото я нещастие. Но, изглежда, тя бе твърдо решена да не го погледне в очите. Откакто бяха влезли в стаята, избягваше погледа му.
Лоусън осведоми Бърчмън за известните досега факти. Адвокатът, с когото Чийф се бе запознал едва преди няколко минути, имаше внушителна външност. Носеше очила със сребърни рамки и костюм за три хиляди долара. На лявата му буза имаше червеникав белег, който стигаше до врата му. Едва бяха успели да се ръкуват и да разменят визитни картички във фоайето на първия етаж, преди да се качат в асансьора.
Докато пътуваха нагоре, Чийф му благодари, че се бе отзовал така бързо на повикването.
— За щастие бях на разположение — равнодушно отвърна той. Без излишни предисловия Бърчмън заговори по същество: — От НАСА ме осведомиха в общи линии за случая. Каква е вашата история?
Чийф не хареса намека, че версията му е скалъпена, но сдържа раздразнението си и побърза да отговори на въпроса:
— Снощи се запознах с Мелина Лойд. Беше мой медиен ескорт за банкета в „Адолфъс“.
— А жертвата?
— Никога не съм се срещал с нея. Ако причината да бъда повикан тук не е да потвърдя алибито на Мелина или нещо подобно, нямам представа защо съм въвлечен в това разследване.
— Лоусън би могъл да ви помоли да потвърдите алибито й, когато сте разговаряли сутринта. Сигурен ли сте, че няма нещо, което би трябвало да узная преди тази среща? Не обичам да бъда държан в неведение. Не бих търпял подобно поведение от страна на клиент.
Чийф бе овладял гнева си и каза троснато:
— След вас.
Стори път на Бърчмън да слезе на третия етаж. Тогава забеляза Мелина до чешмата.
Сега Бърчмън отново заговори по същество:
— Е, след като всички се запознахме, бих искал да зная защо полковник Харт е бил помолен да дойде тук. Ако показанията му ще помогнат за разкриването на престъплението, би могъл да ги даде и в кантората ми.
— Спокойно — каза Лоусън.
Чийф не би упрекнал детектива, че се държи властно с Бърчмън. Тук бе негова територия. Той бе свикал срещата. Явно възнамеряваше да я ръководи, както сам намери за добре. Не би се оставил да бъде командван от някакъв надменен адвокат, който навярно печелеше от дело повече, отколкото детективът за година.
Лоусън раздвижи рамене и якето му едва не се разпори по шевовете.
— Всъщност, мистър Бърчмън, не всички тук са се запознали.
— Моля?
Чийф също бе озадачен и не можа да скрие негодуванието си от държането на Лоусън.
— Обичате да се изразявате с гатанки, а, Лоусън? Ще ми обясни ли някой — хвърли поглед към Мелина — какво общо имам с разследването?
— Мисля, че вие двамата трябва да се запознаете.
Без да откъсне очи от него, Лоусън кимна към Мелина.
Чийф учудено изгледа първо детектива, а после нея. Изражението й не издаваше какви мисли се въртят в съзнанието й. Би дал милион долара, за да разбере какво става зад тези сиви очи.
Отново срещна погледа на детектива и каза с недоумение:
— С Мелина се запознахме снощи.
— Не сте. — Чийф понечи да възрази, но Лоусън е явно задоволство му даде знак да не го прекъсва. — Жената, с която сте се срещнали, е била Джилиън.
Помълча няколко мига и се опита да проумее смисъла на тези думи, но не успя.
— Джилиън? Не, детектив Лоусън. Беше Мелина. — Погледна я, очаквайки да потвърди. — Кажи му.
Тя срещна погледа му, а след това бавно поклати глава.
Когато най-сетне си обясни ехидните намеци на Лоусън и странната сдържаност на Мелина, Чийф зяпна от изумление. Проследи чертите на лицето й, устните, косите, фигурата й. Втренчи поглед в очите й и се убеди, че пред него стои жената, с която бе прекарал предишната вечер.
— Ти беше — задъхано промълви той. — Ти беше.
— Била е Джилиън — тихо каза тя, сякаш говореше само на него.
Не вярваше. Това не можеше да бъде истина. Жената, която го гледаше сега, бе онази, с която… Спомените нахлуха в съзнанието му като приливна вълна. За миг си спомни всяка усмивка, всяка въздишка и изражение, всяко докосване. Не би сбъркал тази жена с друга. Беше невъзможно.
Тя стана, приближи се и му подаде ръка.
— Аз съм Мелина Лойд, полковник Харт. Бях наета за ваш придружител снощи, но сестра ми отиде вместо мен.
Прикова поглед в ръката й, сякаш не знаеше какво да стори с нея. Най-сетне я хвана. Беше съвсем същата. Големината, гладката кожа и начинът, по който докосна неговата.