— Не вярвам — каза той, не осъзнавайки, че разсъждава на глас. — Приликата е невероятна.
Тя се усмихна:
— Казваха ни това от деня, в който сме се родили.
— Но гласът ви…
— Никой не можеше да ни различи и по глас.
Загубил ума и дума, той продължи да я гледа втренчено. Косите, очите и устните бяха съвсем същите, но вечерта бе гримирана. Всъщност сестра й Джилиън.
Джилиън.
Която бе открита мъртва тази сутрин. Чийф мъчително преглътна.
— Тя е мъртва?
Двойницата й кимна с тъга:
— И аз все още не мога да повярвам. Но е факт.
Изведнъж всичко му стана ясно. Сега разбираше защо Лоусън иска да го разпита. Той бе един от последните хора, видели Джилиън Лойд жива. Може би последният. Освен убиеца.
Осъзна, че все още стиска ръката на Мелина, пусна я и тя се върна на мястото си до Джем Хенингс, когото му бяха представили като годеник на Джилиън Лойд. Неин годеник?
Чийф го погледна, обзет от любопитство. Очите му издаваха гняв, който струеше от него като топлинни вълни. Лицето му бе зачервено и изглеждаше напрегнат, сякаш всеки момент щеше да избухне.
Само Чийф знаеше, че дължи извинение на този човек.
— Съжалявам. — След миг добави: — За загубата ви.
— Ти, копеле! — изръмжа Джем и се нахвърли върху него.
Десета глава
Никой не бе очаквал това нападение, въпреки че когато долови стаения гняв на Хенингс, Чийф би трябвало да го предвиди. Не бе от хората, които сами си навличат неприятности, но ако биваше предизвикан, никога не отстъпваше. Доста пъти бе участвал в ръкопашен бой и трябваше да разпознае предупредителните сигнали.
Мелина и Бърчмън издадоха уплашени викове. Лоусън сграбчи Хенингс за рамото и се опита да го изтегли, но той стоварваше безпощадни удари. Чийф успя да отбие първите няколко, но накрая юмрукът на Хенингс достигна до скулата му. Това го вбеси и го накара да отвърне. Замахна към противника си, но Лоусън бързо го издърпа.
— Престанете! Веднага! Хенингс, какво има, по дяволите? — Детективът положи усилие да го укроти и най-сетне яростта му се поуталожи. Блъсна го силно и Хенингс политна назад. Загубил равновесие, се строполи на един стол. Лоусън изкрещя срещу му: — Опитай отново и ще охлаждаш задника си в ареста! — Дръпна подгъва на тясното си яке, приглади го и се успокои. — Извинете за грубия език, Мелина.
— Извинен сте. Аз бих употребила доста по-груб израз. — Изгледа гневно Хенингс и извика: — Какво си мислиш, че правиш, Джем? Какво ти става?
— Ще ти кажа какво. Ако не беше той — изкрещя Джем, размахвайки показалец срещу Чийф. — Джилиън щеше да бъде жива. Убита е заради него.
Не можа да доизрече последната дума. Закри лице и зарида.
Чийф се обърна към Лоусън:
— За какво говори той, по дяволите? Защо не ми обяснихте положението по-рано? Трябваше да ми кажете за размяната на Мелина и Джилиън. Щях да бъда подготвен…
— Именно затова не ви казах. Трябваше да видя реакцията ви. Да проверя какво знаете.
Чийф не скри отвращението си от тактиката на Лоусън.
— Или защото знаехте, че ще се получи адски интересно шоу. Дано ви е харесало.
Лоусън преглътна обидата.
— Всичко ще ви бъде обяснено. Но може би трябва да отложим това за по-късно, когато страстите охладнеят.
— Не.
Мелина отхвърли предложението на детектива. Чийф видя сълзи в очите й, но изразът им издаваше непоколебима решителност. Ръцете й бяха свити в юмруци.
— Иска ми се да дам воля на чувствата си като Джем — каза тя. — Да се наплача. Не искам да стоя повече тук. Особено заради причината за тази среща. За никого от нас не е приятно. Но ако бихме стигнали до важни изводи, които ще бъдат от полза за откриването на убиеца на сестра ми, ще плача по-късно. Настоявам да започнем сега, за да приключим по-скоро.
— Разбирам ви — увери я детективът. — Ще се постарая да не ви задържам дълго. Благодаря за отзивчивостта.
— Единственият начин да ми се отблагодарите, е да откриете и арестувате човека, който ни причини това — рязко каза тя.
Обтегнатата кожа над бузата на Чийф се бе разцепила при удара на Хенингс. Попиваше кръвта с кърпичка, която му бе дал Бърчмън. Отначало бе така смаян от нападението, че не бе почувствал болка. Сега се отърсваше от шока. Болката вече достигаше до съзнанието му и половината му лице гореше.
През последните няколко минути една след друга го бяха връхлетели разтърсващи новини, между които не бе имал време да си поеме дъх. Болката от раната бе закъсняла, както и мъката от вестта, че Джилиън е мъртва.
В първите няколко мига бе вцепенен. Размяната на близначките. Убийството на Джилиън. Не бе успял да осмисли наведнъж толкова информация. Но сега си даваше ясна сметка за загубата и това бе много по-мъчително, отколкото кървящата рана на лицето му.