— Защо не изречете въпроса, който се изкушавате да ми зададете, Лоусън?
— Добре. Спахте ли с нея?
Единайсета глава
Отговорът му бе кратък и отчетлив:
— Не.
— Очевидно някой смята, че се е случило.
Лоусън извади няколко лъскави снимки, формат осем на десет, от картонена папка, която бе донесъл със себе си, и ги подаде на Чийф. Неподготвен за това, което щеше да види, той рязко ги дръпна от ръцете на детектива. Но любопитството му сякаш внезапно се изпари. Щом погледна първата, направи гримаса на отвращение. Вдигна ръка към челото си и процеди през зъби:
— Господи!
— Може ли? — Бърчмън протегна ръка.
Чийф му подаде снимката.
Прегледа набързо останалите и една по една ги прехвърли на адвоката. За миг остана загледан в пространството пред себе си, а после се обърна към нея:
— Мелина…
Не намери подходящи думи, но изражението му бе достатъчно красноречиво. Разпери ръце в израз на безпомощност и вяло ги отпусна.
— Е, какво ще кажеш сега?
Задържа погледа си върху нея още няколко мига и се обърна към Джем, който буквално бе изръмжал срещу него.
— За кое?
— Има ли нещо вярно? Спа ли е годеницата ми?
— Джем!
— Обидно ли ти се струва, Мелина? — изкрещя той. — Сърди се на него, не на мен!
— Може би мистър Хенингс трябва да бъде отстранен.
Лоусън не обърна внимание на предложението на Бърчмън, но каза на Джем:
— Последно предупреждение, Хенингс. Още един изблик и си вън оттук.
— О, не, ще остана — каза Джем и енергично тръсна глава. — Искам да чуя това, което има да каже космическият воин.
— Каквото имам да кажа, ще го споделя със сестрата на Джилиън. — Гласът на Чийф заплашително затрепери. — Не с теб.
— Джем, моля те, успокой се — вяло каза тя.
— Ще положа усилие. Защото не желая да пропусна дори една дума, изречена от господин астронавта.
Следващият въпрос на Лоусън бе защо някой би написал подобни неща.
— Трябва да има известна доза истина, Харт.
— Питате мен…
— Полковник Харт.
Бърчмън протегна ръка към Чийф, сякаш за да го накара да замълчи, но той я отблъсна.
— Това е кръв, нали? — каза той и посочи към снимките, които бяха върнати на детектива. — Искате да открия някакъв смисъл? Очаквате от мен обяснение за това, което някакъв откачен тип е написал с кръвта на една жена по стените на стаята й, след като я е убил? — Презрително се засмя. — Не съм нито психиатър, нито детектив. Откъде, по дяволите, да зная защо го е написал? Кой би могъл да знае? Всеки човек, способен на това — отново махна с ръка към снимките, — с психопат. Душевно болен. Как, за бога, очаквате да разгадая смисъла?
— Добре, успокойте се.
— Разбира се.
— Имахте ли сексуален контакт с Джилиън Лойд снощи?
— Вече ви казах.
— Отрекохте.
— Това е отговорът.
Тя излезе от стаята ми и…
— В колко часа?
— Казах ви — не си спомням.
Лоусън извърна глава към нея:
— В колко часа се прибра сестра ви, мис Лойд?
— Късно. Мисля, че между два и три.
Лоусън отново се обърна към Чийф с подигравателно изражение:
— Твърде дълго сте разговаряли.
Джем очевидно едва се владееше.
Но това не смути Чийф. Дори започна да се държи по-предизвикателно.
— Не помня колко беше часът, когато си тръгна. Нямам представа защо е убита. Това е. Няма какво повече да кажа.
Стана, но Лоусън строго му нареди да почака. Бърчмън възрази и двамата започнаха ожесточен спор. Джем заплашително изгледа Чийф, оттегли се в ъгъла и застана с лице към стената.
Кристофър Харт настойчиво се взираше в нея. Очите му бяха пронизващи като лазерни лъчи. Каквото и да изпитваше в момента — гняв, вина, отчаяние, — чувството бе силно.
— Само още няколко въпроса и мисля, че полковник Харт ще бъде свободен — каза Лоусън на адвоката.
— Постарайте се да бъдат свързани е разследването ви за убийството, детектив Лоусън.
Лоусън отново насочи вниманието си към Чийф и го попита дали е забелязал някой да следи него и Джилиън предишната вечер.
Той скръсти ръце.
— Не, но не съм обърнал внимание. Откъде би ми хрумнало?
— Тя обади ли се на някого?
— Докато беше с мен, не.
— Тоест през по-голямата част от вечерта.
Чийф сви рамене.
— Разделихме се няколко пъти и предполагам, че е имала възможност да се обади. Не я видях да телефонира.
— И никой не я е търсил?
— Никой.
— Разговаря ли с някого?
— Разбира се. С всички. Портиерите. Служителите от паркинга. Участниците в пресконференцията. И хората, които седяха до нея на банкета.
— Някой от тях стори ли ви се подозрителен? Забелязахте ли нещо необичайно в нечий вид или държане?