— Не.
— А да е имала случайна среща? Със съученик? Бивш приятел? Съсед или познат?
Чийф поклати глава.
— Не, не, и не.
— През цялата вечер разменихте ли остри реплики с някого? А тя?
— Не. Мелина — каза той и внезапно се обърна към нея, — зная, че разчитате на мен да предоставя някакво доказателство. Съжалявам, но не мога.
— Ако нещо ви бе направило впечатление, щяхте да си го спомните. — Тя се усмихна с тъга. — Дори и да е имало смущаваща случка, както предположи детектив Лоусън, навярно не сте я забелязали. Джилиън умело се е справила с положението.
— Не помня… — Изведнъж замълча. — Почакайте.
Тя рязко изправи гръб:
— Полковник Харт?
— Сетих се за нещо. — Помисли няколко секунди, докато всички го гледаха в очакване, и се обърна към Лоусън: — Разминахме се с един човек. На входа на ресторанта. Заговори я. Обърна се към нея по име. Нарече я Джилиън. — Хвърли поглед към Мелина. — Доста добре се преструваше на вас. Онзи каза истинското й име, но това не я смути. Когато попитах защо я нарича Джилиън, обясни, че явно я е взел за сестра й. — Бързо проследи с поглед чертите на лицето й. — Сега разбирам, че е било напълно правдоподобно. Тогава ми каза, че има сестра — близначка.
— Помните ли името му? — попита Лоусън.
— Каза го, но…
— Как се представи?
— Не помня, за бога. Не обръщах внимание на никого, освен… — Крадешком погледна Джем, който слушаше от мястото си в ъгъла. Чийф не довърши това, което бе понечил да сподели, а продължи: — Не съм сигурен дали Джилиън го позна и след като каза името си. Размениха любезности. Тя прие случката за обикновено припознаване и съвсем забравих за нея. Но сега, като се замисля…
— Какво?
— Може би се лъжа, Мелина, но мисля, че той я накара да изпита неудобство.
— Кое ви навежда на тази мисъл? — попита Лоусън.
Чийф поклати глава:
— Не съм сигурен. Просто изглеждаше смутена. Честно казано, онзи тип ми се стори доста странен.
— Защо?
Лоусън извади бележника си и зачака с химикалка в ръка.
— Първо, заради вида си.
— Опишете го.
— Висок. Блед. Твърде слаб. Със сигурност носеше очила. Лещите им бяха толкова дебели, че очите му изглеждаха разкривени. Бяха се спуснали ниско над носа му. Но външността му не беше толкова странна, колкото реакцията. Начинът, по който погледна Джилиън.
— Как я погледна?
— Сякаш… — опита се да намери точните думи, — сякаш бе шокиран, може би дори малко разочарован да я види там. Особено със… — Поколеба се, но след като хвърли поглед към Джем, довърши: — С мен.
Лоусън се замисли за миг и каза:
— И сте сигурен, че я е взел за Джилиън?
— Така се обърна към нея — отвърна Чийф. — И тя не го поправи, не се опита да го убеди, че е Мелина.
— Ако поради някаква причина този човек се е почувствал засегнат, когато е видял Джилиън, Лойд с полковник Харт — замислено каза Бърчмън, — мисля, че вече имате заподозрян, детектив Лоусън.
— Но защо би се ядосал, че я вижда с мен? — Чийф отново погледна Джем. — Освен ако е твой приятел и е стигнал до погрешно заключение.
— Ти си пълен боклук — просъска Джем. — Нима никой от вас не разбира, че това са небивалици? Измисли някакъв странен тип, за да отклони подозренията от себе си. Лъже!
След миг Чийф скочи от стола си.
— Копеле! — Но явно осъзнал, че е по-разумно да потисне гнева си, рязко се обърна към Мелина: — Мелина, наистина видях онзи човек. Размених две думи с него.
Тя срещна погледа му за няколко секунди, а после извърна глава към Лоусън:
— Струва си да проверите, нали? Ако наистина е бил толкова странен, колкото го описа полковник Харт, може би още някой ще си спомни, че го е видял.
— Това ли с всичко, което можете да ни кажете за него, Харт?
Чийф зарови пръсти в косите си. Изглеждаше ужасно напрегнат. Все още не бе излял чувствата си.
— Да. Цялата ни среща продължи не повече от двайсет-трийсет секунди.
— Видяхте ли колата му?
— Не.
— Повторете разказа си. Може би ще се сетите за още нещо.
Чийф понечи да възрази, че едва ли е необходимо, но хвърли поглед към нея и раздразнението му изчезна.
— Подържа вратата и ни стори път да влезем. Заговори Джилиън. По име. Не мисля, че тя го позна. Беше един от онези странни моменти, в които някой, когото би трябвало да познавате, ви заговаря, а не можете да си спомните нито името му, нито къде сте се срещали.
— Всеки го е преживявал — каза тя.
— Но той се опита да й припомни — подкани го Лоусън.
— Да — потвърди Чийф. — Мисля, че каза името си, но дори ако опрете пистолет до главата ми, не бих се сетил.
— Опитайте.
— Клиентът ми ви каза, че не помни, детектив Лоусън — злобно подхвърли Бърчмън.