Освен това предупрежденията на Бърчмън бяха улучили право в целта. НАСА не би дала благословията си на един от своите герои, който досега е имал безупречна репутация, а изведнъж е призован за разпит в полицията във връзка с жестоко убийство на млада жена, с която е прекарал последните няколко часа преди смъртта й. Независимо от същността на разпита, каквато и да е връзка със случая би навредила на имиджа му.
Но, по дяволите, нима имаше вина? Какво бе сторил? Не носеше отговорност за реакцията на някакъв психично болен чудак, който го бе видял с Джилиън Лойд.
„Спахте ли с нея?“
Да. Беше спал с нея. Бяха се любили. И какво от това?
Откъде ли Мелина бе разбрала, че лъже? Дали изражението му бе издало вина, докато отговаряше на дръзкия въпрос на Лоусън с категорично „не“? Може би бе разбрала истината чрез телепатия? Или Джилиън й бе казала?
А може би… Мелина просто бе предположила и случайно се бе оказала права. А дали Джилиън не се бе разменила със сестра си именно с цел да се хвали със завоеванието? Може би е колекционирала мъже, така както някои жени колекционират марки, и отдавна бе мечтала да добави към списъка на трофеите си и астронавт.
Не. Не. Разгневи се на себе си, че му бе хрумнала подобна мисъл. Имаше жени, които трупаха бройки, също както някои мъже. Самият той бе ценен трофей за тях. Но Джилиън не бе от този тип не биваше да мисли така за нея.
Истината бе, че привличането помежду им бе взаимно и не се бе появило, докато дояждаха вечерята си и бяха замаяни от бърбъна. Беше възникнало в мига, когато погледите им се бяха срещнали за първи път. След първото докосване на ръцете им и първата усмивка, цялата вечер бе прелюдия към онова, което…
По дяволите, не биваше да мисли за него! Опитваше се да забрави.
За да се разсее, извади клетъчния си телефон. Позвъни в офиса и жилището си, прослуша съобщенията и през следващите петнайсет минути поговори само с хората, които настояваха да им се обади спешно.
На въпроса кога ще се върне отговори уклончиво, че престоят му се удължава. Скоро щяха да узнаят причината. Беше само въпрос на време името му да се появи в пресата във връзка с убийството на жена в Далас. Нима медиите биха пропуснали сензацията? В деня след получаването на престижна награда бе разпитван от полицията относно убийство. А междувременно…
Господи! Мислите му отново и отново се връщаха към вечерта. Може би бе по-добре да не ги потиска. Избягваше ги през целия ден, от мига, в който се бе събудил и бе разбрал, че си е тръгнала, досега. Искаше да се отърси от тях.
„Да върви по дяволите!“, беше си помислил, докато сънено се измъкваше от леглото. Той имаше задължения, уговорки за срещи. Бяха се посмели. Сексът с нея бе страхотен. Жалко, че не бе останала цялата нощ, но Чийф щеше да го преживее.
Въпреки всички опити да прояви мъжкарско самодоволство, беше й позвънил два пъти преди ранната си делова среща и се бе ядосал, когато бе попаднал на телефонния й секретар. После, докато довършваше закуската си, се бе появил Лоусън и го бе накарал да забрави за всичко останало.
Сега имаше време да помисли. Защо не? Може би така щеше да се избави от натрапчивото чувство. Или дори да стигне до друго доказателство, съществена подробност, която по-рано му бе убягнала, а можеше да се окаже важна за разследването на Лоусън.
„Значи мислиш за това от благородни подбуди?“, иронично се запита той. Нищо подобно. Просто искаше да стигне до някои отговори. Точка.
Отпусна гръб на възглавниците, затвори очи и сякаш отново я видя, застанала пред него, докато той седеше на пода до масичката.
— Какви са намеренията ти сега? — бе попитал, надявайки се да съвпадат с неговите.
Съчетавайки съблазнителност и изтънчен чар, тя бе посегнала към тила си и бе разкопчала теленото копче над ципа, бавно бе плъзнала роклята надолу по раменете си и я бе оставила да се спусне до талията, а после по ханша й и да се свлече на пода.
Във въображението си чу гласа си да прошепва:
— По дяволите!
— Да приема ли това като вот „за“?
В отговор той обгърна талията й и я притегли към себе си. Целуна я точно над бикините и леко всмука кожата й между зъбите и езика си. Тя бавно застана на колене и устните му се плъзнаха нагоре по тялото й. Когато стигнаха до черния й сутиен без презрамки, Чийф протегна ръка към гърба й и освободи закопчалката. След миг обхвана с устни зърното й и усети ласкавия допир на ръцете й до косите си.