Нямаше спомен как се бяха озовали на дивана. Помнеше само, че се търкаляха върху възглавниците, притиснати един към друг. Той ненаситно плъзгаше ръце по тялото й и всмукваше зърната на гърдите й всеки път, когато се доближеха до устните му, а тя шепнеше:
— Един от нас има твърде много дрехи.
Посегна към копчетата на официалната му риза. Притисна го надолу към възглавниците и коленичи на пода между краката му. Внимателно разкопча ризата. Със смях отблъсна ръцете му, когато нетърпеливо посегна да й помогне. Но щом треперещите му пръсти докоснаха гърдите й и погалиха зърната им, очите й се премрежиха.
Най-сетне ризата бе разкопчана. Тя разтвори предниците, наведе се и целуна гърдите му. Устните й докоснаха кожата му леко като дъха й. Няколко пъти усети влажния допир на езика и приятния гъдел на зъбите й, когато плавно се спуснаха надолу до пъпа му.
Сега отново затаи дъх, както вечерта, когато бе разкопчала колана и бе разтворила ципа на панталоните му. Беше плъзнала ръка под бельото и с дяволита усмивка бе прошепнала:
— Нищо чудно, че те наричат „вожд“.
Беше издал тих, задъхан стон и бе погалил копринено — меките й коси, когато бе почувствал ласката на нежните й устни — и сякаш се бе разтопил.
Телефонен звън го изтръгна от еротичните спомени.
За миг закри лице, след това изруга и извади клетъчния си телефон, но дори когато натисна бутона, звукът не изчезна. Едва сега осъзна, че идва от телефона в стаята. Протегна се над дивана към апарата на полицата и вдигна слушалката.
— Ало?
— Полковник Харт?
— Кой е?
— Декстър Лонгтрий.
— Какво искаш?
Държеше се грубо, но му бе все едно. Сутринта бе казал на стария вожд всичко, което имаше да му казва. Беше разсеял всички надежди, че ще сътрудничи на организацията. Поне така смяташе. Оттогава му се бяха случили много неща, не особено приятни. Трагични. Нямаше вина за лошото си настроение.
— Всичко наред ли е?
— Защо да не бъде?
— Когато се разделихме, имахте проблем с полицията.
— Не беше проблем, просто…
— Ако си спомняте, предсказах, че скоро ще се нуждаете от помощта ми.
Чийф гневно подсмръкна.
— За какво говориш, Лонгтрий, видение ли си имал? Да не би да си шаман?
След кратка пауза старият вожд попита:
— Нима толкова мразите религията на предните си, полковник Харт?
— Мразя хора, които не приемат отрицателен отговор и не си гледат работата.
— Моята работа е свързана с вас — спокойно заяви Лонгтрий. — Всичко, което правите, и всичко, което ви се случва, ме засяга и е важно за мен.
Чийф ставаше все по-нервен.
— Проблемът е твой. Вчера ви казах и тази сутрин повторих, че няма да се включа в организацията, защото интересите ми са несъвместими с вашите.
— И че се нуждаем от вас повече, отколкото вие от нас.
— Значи все пак си слушал.
— Да, полковник Харт. Изразихте се достатъчно ясно. — Последва дълга пауза и Чийф тъкмо се канеше да се сбогува и да затвори, когато Лонгтрий добави: — Надявах се, че може би сте променили решението си от сутринта до сега, че неприятно стечение на обстоятелствата ви е накарало да размислите.
Внезапно по гърба на Чийф пропълзяха хладни тръпки. Струваше му се, че след вчерашната среща с Лонгтрий и Абът животът му е поел по спиралата към падението.
— Слушай, копеле, ако…
— Явно не сте взели друго решение. Ще ви дам още време. Помислете внимателно. Довиждане, полковник Харт.
— Почакай! — изкрещя Чийф в слушалката, но Лонгтрий бе затворил.
Чийф стовари слушалката с трясък и неспокойно закрачи из стаята, опитвайки се да проумее какво става. Нима бе възможно да има връзка между Лонгтрий и вярното му куче Абът и случилото се с Джилиън? Нима биха пожертвали живота на една невинна жена, за да предизвикат скандал, от който да го „избавят“? Така безспорно биха го накарали да се почувства задължен.
Силно изруга, както никога в живота си.
Ако опасенията му не бяха безпочвени, ако съществуваше дори нищожна вероятност за връзка между Лонгтрий и убийството, трябваше незабавно да уведоми Лоусън. Но какво да му каже? Защо подозираше, че му е поставен капан?
Преди да реши как да постъпи, телефонът отново иззвъня. Явно старецът с плитките не се отказваше лесно. Чийф сграбчи слушалката.
— Още заплахи ли, Лонгтрий?
— Кой е Лонгтрий и с какво ви заплашва?
Беше Лоусън.
— Няма значение — промърмори Чийф.
— Кой…
— Старецът, с когото разговарях на закуска. Става въпрос… за бизнес — смутено каза той. — Сложно е. Няма връзка с нищо друго. Какво искате?