— Колата е тук — отбеляза Лоусън. — Какво каза тя?
Посочи към възрастната жена, която живееше в по-голямата сграда, долепена до гаража. Стоеше на задната си тераса, подпирайки се с бастун, и наблюдаваше с любопитство и подозрителност, а в краката й силно лаеше помиярско кутре.
— Това е хазяйката му — докладва Кийтинг. — Не го е виждала днес. Казва, че обикновено през деня е на работа и се прибира най-рано в шест. Стоял си у дома само през уикенда. Доста необичайно било да си бъде вкъщи в делничен ден.
— Сам ли живее?
— Да, и няма приятели. Никога не го е виждала да води някого. Бил кротък, плащал си наема навреме, оплаквал се само когато кучето изцапа прага му.
— Ако бях на негово място, отдавна да съм застрелял проклетото псе.
Чийф, който слушаше разговора от няколко крачки разстояние, бе съгласен с Лоусън. Обичаше животните и не одобряваше жестокото отношение към тях, но пискливият лай на кутрето пронизваше тъпанчетата му като игли.
Явно взел решение, Лоусън каза:
— Ще вляза. Убеди онази жена да се прибере. — Кийтинг изтича до старицата и въпреки възраженията й, я побутна към вратата на къщата й. Взе кученцето и буквално го хвърли вътре след нея. — Харт, скрий се. Може би ни очаква.
Чийф се сниши зад цивилната кола, с която бяха дошли. Сякаш гледаше филм, когато двамата детективи застанаха от двете страни на вратата с насочени револвери. Лоусън отново извика името на Гордън и след като не получи отговор, с един ритник отвори талашитената врата.
Двамата се втурнаха вътре. Чийф напрегна слух в очакване на канонада от изстрели, но не чу друго, освен гласовете им. Последваха няколко мига тишина, нарушавана само от приглушения лай на кутрето от съседната къща.
Най-сетне Лоусън се появи на прага.
— Харт?
Даде знак на Чийф да се приближи. Чийф забеляза, че детективът е прибрал револвера си в кобура.
— Самоубил се е — каза Лоусън. — Не е приятна гледка, но ще ви помоля да го разпознаете. По всичко тук личи, че с бил болен нещастник. — Обърна се към къщата и извика на партньора си: — не докосвай нищо. — Отново застана с лице към Чийф. — Нали нямате проблеми със стомаха?
— Щом оцелях в тренажора, без да повърна!
— Е, тогава това ще ви се стори лесно. — Лоусън добави под носа си: — Днес се нагледах на кръв.
В малкия апартамент бе задушно и вонеше като в кланица. Скоро Чийф разбра защо. Както го бе предупредил Лоусън, имаше доста кръв.
Дейл Гордън лежеше по гръб на пода пред нещо, което приличаше на олтар. Тялото му образуваше кръст, с разперени ръце с дланите нагоре и плътно събрани крака. Бе прерязал вените си. Окървавеният нож бе близо до трупа, заедно с очилата, които, изглежда, му бе хрумнало да свали, преди да заеме поза като Исус на кръста. Беше гол.
Лоусън погледна Чийф.
— Той ли беше?
Чийф решително кимна. Чу в далечината сирена на приближаваща се линейка.
— Лоусън? — Кийтинг се показа иззад завесата на банята. Беше сложил ръкавици и държеше чифт шорти в ръка. — Може би това е долнището на пижамата, която открихте в спалнята на Лойд?
Лоусън въздъхна с погнуса:
— Сувенирът му.
Кийтинг приближи шортите към Лоусън и Чийф и двамата видяха засъхналите петна по тъканта.
Стомахът на Чийф се сви. Той изруга и енергично разтри слепоочията си, за да заличи от съзнанието си отблъскващата гледка.
Лоусън попита Кийтинг дали е открил друго.
— Все още търся.
След като опакова долнището като веществено доказателство, той се върна да претърси останалата част от жилището.
За да се разсее, Чийф попита:
— Това ли е ножът, с който е убита Джилиън?
— Ще бъде проверено дали по него има нейна кръв. Веднага щом получа доклада от аутопсията, ще узнаем дали раните са нанесени с този тип острие. Обзалагам се, че и двете неща ще се потвърдят. Той е нашият човек.
Един поглед бе достатъчен на Чийф да разбере, че детективът премълчава нещо.
— Какво друго има?
— Този наистина е бил психар — намръщено отбеляза Лоусън. — Преди да ви повикам, открихме цяла папка със сведения за Джилиън Лойд и нейни снимки. Там вътре.
Посочи към сандъка, който Гордън бе използвал за олтар.
— Снимки?
— Направени без нейно знание. Докато е била в залата за прегледи в клиниката.
— Господи!
— И още нещо — мрачно каза Лоусън. — Бил е религиозен маниак. Вижте всичко това. Тук има повече свещи, отколкото в църква. Икони. Окървавен камшик. Сто на сто кръвта е негова. Колекция от апокалиптични книги. Доста страховити неща. Струва ми се, че е страдал от вътрешни противоречия. Религиозен фанатик, а е изпитвал сексуално влечение към Джилиън Лойд. Не е могъл да го понесе.