— Особено след като я видя с мен.
— Да, предполагам — замислено каза Лоусън. — Видял я е в клиниката и е бил пленен от нея. Бил е обсебен от сексуални фантазии за тази жена, а снощи я е видял с вас. Побеснял от ревност, е решил проблема, че не може да я има за себе си, като я е убил.
Жален стон накара и двамата да се обърнат. Зад тях стоеше Мелина Лойд. По изражението й Чийф позна, че е чула поне част от думите на Лоусън.
Детективът раздразнено я попита какво прави тук. Чийф обхвана раменете й и се опита да я отведе навън. Тя се възпротиви.
— Той ли я е убил? Защо? Защо?
— Не биваше да идвате — строго каза Лоусън.
— Елате. Да излезем.
Чийф хвана ръката й.
— Не! — Опита да стигне до тялото, но той препречи пътя й. — Искам да видя лицето му!
— Как ни открихте? — попита Лоусън.
— Беше нужна малко детективска работа. Потърсих адреса му в телефонния указател. Пуснете ме! — извика тя, когато Чийф отново застана пред нея. Заудря с юмруци по гърдите му. — Искам да го видя. Искам да видя убиеца й. Да се уверя, че е мъртъв.
— Няма съмнение. — Чийф отмести ръцете й. — Мелина, моля те, престани.
Не й отстъпи, докато не забеляза признак на разколебаване. Когато най-сетне успя да я изведе навън, я притисна в прегръдката си. Тя зарида без сълзи на гърдите му. Погали раменете й, за да я утеши и предпази от надигащия се гняв.
Воят на сирената затихна, когато линейката спря на алеята, където кутрето на хазяйката подскачаше като пухкава механична играчка и надаваше оглушителен лай. Старицата изглеждаше уплашена и объркана и се блъсна в санитарите, които бутаха количка към пристройката.
— Какво се е случило с мистър Гордън? — извика тя след тях.
На сенчестия тротоар се тълпяха съседи. Повечето бяха пенсионери. Истинската драма, която се разиграваше на улицата им, бе по-интересна от следобедното шоу по телевизията. Атмосферата бе напрегната.
Чийф докосна косите на Мелина.
— Нямаш нужда от това. Не трябваше да идваш.
Тя се отскубна от ръцете му.
— Защо? Той уби сестра ми.
— Така изглежда.
— Тогава имам право да бъда тук. — Очите й гневно светнаха срещу него. — Но не и ти. С лъжата си за вечерта с Джилиън съвсем ясно показа, че не желаеш да имаш нищо общо с нея и с цялата тази история. Тогава защо си дошъл?
Обясни й, че е пристигнал по молба на Лоусън.
— Беше доста настойчив. Готвеше се да разпитва Гордън и поиска да го идентифицирам.
— Позна ли го?
— Да. Без съмнение. Той е човекът, когото срещнахме.
— Вече си изпълнил дълга си. Защо все още се мотаеш тук?
Язвителната й забележка го изненада и разгневи. Стараеше се да помогне. Би могъл да прекара този топъл есенен ден по хиляди по-приятни начини, вместо да гледа мъртвец, проснат сред засъхнала локва кръв.
Със самоубийството на Гордън и събраните доказателства случаят щеше да бъде приключен. Беше сторил всичко, което бе по силите му. Лоусън вече не се нуждаеше от него. Всъщност, като се замисли, защо не си тръгваше?
— Проклет да бъда, ако зная защо се мотая тук! — отвърна той със същия злобен тон. — Но преди да си отида, искам да ти кажа нещо.
— И какво е то?
— Че наистина съжалявам за случилото се с Джилиън. Повече, отколкото предполагаш. Неприятно ми е, че неволно получих роля в тази трагедия. — Доближи лицето си до нейното и добави: — Но се радвам, че снощи ме придружи Джилиън, а не ти.
Тринайсета глава
Ламиза Каунти бе най-малката област в Ню Мексико, но изглеждаше огромна, защото бе най-рядко населена.
Шериф Макс Ричи харесваше района си.
На някои пейзажът, който наблюдаваше през стъклото на колата си, би се сторил пустинен. Но не и на него. Тук се чувстваше уютно като в майчина утроба. Бе роден и отраснал в Ламиза Каунти. Бе прекарал тук целия си живот, с изключение на двете години в колеж в Лае Крусес — период, от който нямаше приятни спомени — и службата във военновъздушните сили. Беше се пенсионирал рано, без висш военен чин, и се бе върнал в Ламиза Каунти, където се бе оженил за местно момиче. Имаше три деца — син и две дъщери. Навярно щеше да умре и да бъде погребан тук.
Преди да стане шериф, кариерата му бе посредствена като военната служба. Беше започнал работа като продавач в железарски магазин, но след като два пъти му бяха отказали повишение в помощник-управител, бе напуснал и опита да се занимава с търговия на коли и пикапи втора употреба. Продажбите също не бяха неговата стихия. През тази година бяха започнали финансовите несгоди на семейството му, от които се бе избавил напълно едва преди седем години, когато бе назначен за заместник-шериф.