Беше прекарал на тази длъжност едва три години, когато го бяха насърчили да се кандидатира за началник. Опонентът му не представляваше заплаха и победата на Ричи бе буквално гарантирана. През тази година броят на гласоподавателите бе рекордно нисък. Все пак Ричи бе изненадан, когато гласовете в негова полза надделяха. Оттогава два пъти бе единствен кандидат за поста, което приемаше като одобрение за начина, по който върши работата си.
Харесваше му да бъде шериф. Всичко — от елегантната кафява униформа до удобния офис, който делеше с двамата си заместници, лишени от амбиции. Обичаше да обикаля с патрулната кола и хората да го поздравяват с уважение. Доволен бе, че има право да носи огнестрелно оръжие. Още в младежките си години се бе научил да използва всякакъв вид револвери и развиваше уменията си на стрелец при честите си екскурзии в пустинята за стрелба по бутилки и консервени кутии, които съпругата му мислеше, че събира за вторични суровини.
Но никога досега не се бе налагало да използва оръжие, докато изпълнява служебните си задължения. Вече седем години. В Ламиза Каунти рядко ставаха престъпления. Преди година бе извършено изнасилване. Местен тийнейджър нападнал стопаджийка на магистралата. Хлапакът бе изчезнал, преди жертвата да подаде оплакване. Тя не бе помогнала много за идентифицирането му и злосторникът не бе заловен.
В резервата бе станало убийство. Мъж хванал жена си в леглото на друг и убил и двамата. Независимите полицейски сили в резервата бяха свършили по-голямата част от полицейската работа, въпреки че нямаше мистерия за разследване. Беше явно двойно убийство. Престъпление от страст. Ролята на Ричи в случая бе само чиновническа. Имаше принцип да оставя индианците сами да решават проблемите си. Поддържаше добри отношения с тях, а те оценяваха политиката му на ненамеса и мечтаеха всяка правителствена организация да постъпва като него.
Миналата есен няколко момчета бяха проникнали е взлом в конкурентната гимназия и бяха остригали препарираната бизонска глава — талисман. Плешивият бизон изглеждаше доста смешно. Момчетата бяха отстранени от училище за няколко дни и родителите им бяха задължени да купят нова бизонска глава.
От време на време Ричи заключваше по някои пияница в ареста, докато се наспи и изтрезнее, или потушаваше семейни свади. В тази област почти нямаше други нарушения на реда.
Затова се бе развълнувал сутринта, когато му бе позвънил някой си сержант Лоусън.
— Даласки полицейски участък — бе казал той с дрезгав глас на настоящ или бивш пушач.
— С какво мога да ви помогна?
— Разследвам убийство. Жертвата е бяла жена, трийсет и пет годишна.
Докато слушаше фактите по случая, Ричи отпиваше кафе.
— Надписи по стените? Страховито!
— Така беше. Открихме извършителя. Твърде късно, както се оказа. — Лоусън описа странното самоубийство. — Доста зловеща развръзка — завърши детективът.
— Безспорно. Но като че ли случаят ви е приключен.
— Просто се опитвам да доизясня нещата. Онзи приятел, казва се Гордън, е бил класически случай на самотник. Чудак, но с интелигентност над средното ниво. Добър в професията си. Работил е като лабораторен техник в клиника за стерилитет.
— Интересно.
— Разбирал се с колегите си, но бил доста затворен. Не е имал нито приятели, нито врагове, нали разбирате? И освен страстта си към жертвата, като че ли е нямал други интереси. Не е посещавал клуб по боулинг. Нито компютърни игри. Нито религиозни сбирки. Най-странно с последното.
— Защо?
— Защото е бил дълбоко религиозен. Чували ли сте за брат Гейбриъл?
Шериф Ричи се засмя:
— Разбира се.
— Е, аз не бях чувал. Искам да кажа, името ми бе познато, но никога не бях гледал телевизионното му шоу и не бях слушал проповедите му, преди да претърся жилището на Гордън, когато открих трупа му.
— Какво общо има убиецът с брат Гейбриъл?
— Това искам да разберете, шериф Ричи.
Заради обаждането на детектива сега Ричи бавно се придвижваше по тесния планински път, който водеше до комплекса на върха. От колегиална учтивост се бе съгласил да изпълни молбата на Лоусън да поговори с брат Гейбриъл и да попита защо Дейл Гордън му се е обаждал десет пъти само през този месец.
— Защо не позвъните сам? — бе попитал Ричи.
— Бих могъл, но най-вероятно няма да постигна нищо. По телефона хората не са словоохотливи. Нищо не биха ми казали. А вас ви познават. Може би ще изкопчите повече информация. Освен това става дума само за доизясняване на подробности.
Ричи бе достатъчно съобразителен, за да предвиди, че не може да отиде при местната знаменитост без предизвестие. Брат Гейбриъл притежаваше цялата планина, на която бе разположен разрастващият се комплекс. Последното, което би искал шериф Ричи, бе да обиди известния евангелист, въпреки че брат Гейбриъл изрично бе заявил, че не желае да бъде наричан така. По вина на други телевизионни проповедници думата бе добила отрицателен смисъл. Освен това той бе различен от всички и не обичаше да бъде включван, в каквито и да е класификации.