— И затова е проявил такава жестокост.
— Има двайсет и две прободни рани. Докладът от аутопсията е пълен с научна терминология, но прочетох съществената информация. Раните съвпадат с големината и формата на острието, фаталната е била в гърлото. Прерязал е сънната й артерия, откъдето е изтекла повечето кръв. След това я е пробол право в сърцето. Осемнайсет рани са нанесени след смъртта. Всъщност не е страдала дълго.
— Трябваше да бъда аз — тихо каза тя.
— Не бива да живеете с това убеждение, Мелина.
Лоусън премести слушалката на другото си ухо и отпи „Доктор Пепър“. Възможно бе чувството за вина да не я напусне до края на живота й. Не бе честно. Въпреки че размяната бе доста глупава постъпка от страна на две пълнолетни жени.
— Как се е сдобил с нейни снимки?
Детективът не й ги бе показал, но й бе казал за тях.
— Направил ги е през малка шпионка, пробита в стената между лабораторията му и залата за прегледи в клиниката. Лекарите бяха потресени, когато научиха.
— Естествено.
— Да.
Настъпи дълго мълчание, сякаш помежду им премина товарен влак.
Детективът леко се покашля.
— Просто предположих, че бихте искали да узнаете всичко това, преди да обявя случая за приключен — каза той.
— Не мисля, че…
Винаги на близките на жертвата им се струваше, че твърде рано се слага край на разследването. Дори когато случаят е съвършено ясен като този, не приемаха, че са загубили обичния човек само защото някой е пожелал смъртта му. Че някакъв смахнат тип е отнел живота му в пристъп на ревност, алчност или внезапна лудост. Не ги винеше, че считат това за обезценяване на скъп за тях живот. Все пак днес изпита раздразнение, когато чу познатия рефрен. Беше капнал от умора, а на бюрото му вече имаше три други случая, които изискваха внимание.
Но харесваше Мелина Лойд. Уважаваше я. Беше проявила забележителна смелост и Лоусън се възхищаваше от решителността й. Затова я подкани да сподели какво се върти в съзнанието й:
— С какво не сте съгласна?
— Струва ми се необичайно социален аутсайдер като Дейл Гордън да извърши толкова дръзко престъпление. Как е събрал кураж? Има ли нещо в миналото му, което да издава склонност към насилие?
— Не, но засякох няколко телефонни обаждания до телевизионен проповедник.
— Кой?
— Брат Гейбриъл.
— Русият, с белите зъби?
— Точно той. Гордън е бил негов почитател. Или по-скоро — последовател. Седалището на брат Гейбриъл е в Ню Мексико. Наричат го Храма. Гордън често е звънял там, но през последния месец обажданията са били най-много. Помолих местния шериф да провери това.
— И?
— Разговарял е лично с проповедника, който си спомнил за Дейл Гордън. Този човек получава хиляди обаждания, но се досетил за кого говори шерифът. Звънял е по всяко време — през деня, посреднощ, рано сутрин. Плащал е доста големи сметки за телефон.
— За какво се е обаждал?
— За молитви. Най-често за греховната си страст.
— Сексуална страст?
— Ще ви спестя подробностите, които брат Гейбриъл е казал на шерифа. Никак не са приятни. Гордън е позвънил в Храма в нощта преди убийството на Джилиън. Казал на проповедника, че ще извърши нещо лошо. По-рано под „нещо лошо“ имал предвид мастурбации, последвана от самобичуване.
— Мили боже!
— Както казах, майка му има голяма вина за това, в което се е превърнал. Смятал е сексуалното желание и фантазиите си за жени, в случая — Джилиън, за греховни. Навярно е изпитвал гняв към сестра ви, защото го е възбуждала. Обвинявал я е за своето падение. Пораждала е у него нечисти помисли, което е било в противоречие с религиозния му фанатизъм.
— И от мастурбация е преминал към убийство?
— Сложно е. Бил е едновременно ядосан на Джилиън и обсебен от нея. Когато я е видял с Харт, напълно е обезумял. Брат Гейбриъл изразил съжаление, когато чул за самоубийството на Гордън, но признал, че не е изненадан. В онази нощ му дал съвет, но не бил сигурен, че с възприел посланието. Споделил, че тогава Гордън говорел доста по-разпалено от обикновено и той помолил един от помощниците си да му позвъни два часа по-късно. Гордън твърдял, че е добре, че се чувства много по-спокоен от преди и че разговорът с брат Гейбриъл му е дал нова надежда.
— Но скоро след това се е самоубил.
— Да.
— Радвам се, че го е сторил — равнодушно каза тя. — Иначе аз щях да му видя сметката.
Лоусън никога не бе одобрявал саморазправата, но не би упрекнал Мелина Лойд за чувствата, които изпитва.
Върна доклада от аутопсията в папката и си представи как я запечатва.
— Мисля, че ви уведомих за всичко.
— Благодаря, че ме държахте в течение.
— Разбрах, че тялото е било кремирано.
— Вчера. Веднага щом съдебният лекар позволи да го взема. Предварително бях подписала необходимите документи. Утре следобед ще има възпоменателна служба.
Съобщи му часа и мястото.
Лоусън избягваше да присъства на погребенията на жертви, чиито убийства е разследвал, освен когато случаят с неразрешен и трябва да прецени кой от опечалените би могъл да бъде заподозрян.
— Ужасно съжалявам за всичко това, Мелина. Поднасям личните си съболезнования и тези на отдела.
— Благодаря.
Затвориха, но детективът почти със съжаление добави папката към купчината други, които трябваше да бъдат отнесени в хранилището. Приключването на случая означаваше, че ще загуби връзка е Мелина Лойд. Искаше му се да се бе запознал с нея при други обстоятелства.
Естествено тя не би обърнала внимание на недодялан грубиян като него. Не бе от нейната класа. По-скоро би проявила интерес към мъж като Кристофър Харт. Очевидно бе привлякъл Джилиън.
Харт можеше да управлява космическа совалка, но определено не умееше да лъже. Може би бе успял да заблуди годеника й, но Лоусън дори за миг не бе повярвал, че Джилиън е напуснала хотелския апартамент на астронавта, без първо да изпробва леглото. Мъж като Харт не би „разговарял“ с една жена до два-три часа сутринта. Особено ако изглежда като Джилиън Лойд. И Мелина.
Лоусън посегна към следващия неразрешен случай и промърмори:
— Късметлия.