Същата вечер, докато се прибираше с момичето, Алвин заяви, че Светият дух му се е явил и казал да спрат край пътя и да се помолят. Съученичката му сви в една горичка, пропълзяха до леглото в пикапа на баща й, който бе поискала да ползва вечерта, и започнаха спонтанната си молитва.
Не след дълго Светият дух прошепна на Алвин да „освети олтара на тялото й“, което означаваше да зарови лице между бедрата й. После тя, на свой ред, „освети“ неговото тяло. Тръгна си, повярвала, че бог наистина върши чудеса. А Алвин — убеден, че е на път да постигне нещо велико.
Трийсет и две години по-късно, докато лежеше в легло със златни табли, той се усмихна на себе си при спомена за хилавото хлапе е мръсни боси ходила, изцапани с лепкав асфалт, което се биеше с братята и сестрите си за последното парче от пърженото пиле.
Сега ястията му се приготвяха от професионални готвачи и имаше личен дегустатор, който се грижеше пикантната храна да не се отрази на фигурата му. Частен шивач изработваше елегантни костюми, които подчертаваха съвършената му физика.
Обичаше тялото си, изваяните мускули, които излъчваха сила. Имаше широки гърди, обрасли с косъмчета, наподобяващи златни нишки. Вяло прокара пръсти по тях, любувайки се на мъжествеността, която му придаваха.
Енергично протегна дългите си мускулести крайници, стегна ги и ги отпусна. Вдигна ръце към тавана и ги разгледа. Бяха достатъчно силни, за да огънат стомана, но и достатъчно нежни, за да полюлеят новородено.
„Безспорно“, помисли си той и бавно се усмихна, когато плъзна ръка надолу към слабините си. Тестисите му бяха твърди, както вечерта, когато бе замъкнал изпълненото с вяра момиче в леглото във фургона на пикапа. Погали пениса си и почувства как се изпълва с кръв и се втвърдява.
Жената до него помръдна и се събуди. Надигна се и му се усмихна. Беше майка на едно дете. Зърната на гърдите й бяха едри и кафеникави. Предпочиташе по-малки и розови, като на девица, но понякога човек трябваше да прави жертви.
Тя застана на колене и понечи да го възседне, но той я спря.
— Този път — само с уста. Много бавно.
Затвори очи и отново се унесе в спомените си за Алвин. На кой ли ген в наследствеността на Конуси дължеше красотата си? Почти не помнеше как са изглеждали роднините му, но не мислеше, че сред тях е имало някой с впечатляваща външност.
Бе напуснал дома си скоро след като бе завършил училище и никога не бе поглеждал назад. Дори не бе предупредил никого, че заминава. Известно време се питаше какво ли са си помислили, когато на сутринта са открили, че е изчезнал, и дали изобщо са забелязали отсъствието му. Вероятно едва след ден-два. Навярно бяха решили, че се е удавил или че се е случило нещо подобно. Едно гърло по-малко.
Може би родителите му вече бяха покойници, но със сигурност някои от братята и сестрите му все още бяха живи. Дали го бяха познали по телевизията? Не. Иначе досега биха дошли да му искат пари.
Определено бе най-красивото дете в семейството, но си спомняше, че често бе търпял подигравки заради необичайно светлите си коси. Тогава ги мразеше, но сега бе доволен, че не бяха потъмнели, когато бе пораснал. Светлозлатистият им цвят се бе превърнал в негова запазена марка. Подтикваше към сравнения с архангел Михаил или вестителя Гавраил, чието име бе приел.
Но това бе станало доста по-късно, след като бе завършил колеж и семинария. Беше се записал просто за да научи основните неща, но постепенно бе осъзнал, че учението му харесва повече, отколкото бе очаквал. Прекарваше също толкова време в изучаване на философията на неверниците, колкото в трупане на теологически познания, не биваше да добива едностранчива представа. Ако искаше да спечели, трябваше да опознае силните страни на противниците си.
Веднага след дипломирането си стана пастор в църква. Но скоро се убеди, че пропилява таланта си сред шепата вярващи. Свикна да слуша изповеди, да кръщава деца, да посещава болни и да чете погребални слова. Струваше му се забавно така лесно да манипулира хората, да получава покани за вечеря в неделя и множество дарове. Доста повече му харесваше предизвикателството да просвещава дъщерите им. Но бе роден за нещо по-значимо. Не му бе достатъчно да властва над простолюдието в малко градче.
Премести се в по-голям град, с по-голяма църква. Единствената разлика бе в ястията, сервирани на неделните вечери, и в размера на даровете. Дъщерите бяха еднакви навсякъде. Естествено на всичките им харесваше да бъдат прелъстявани. Единствената трудност бе да ги накара да запазят тайната за падението на своя пастор. Една жена почти го бе принудила да падне на колене и да се откаже от проповедничеството. Обичаха да играят ролята на прелюбодейки. Колкото повече се вживяваха, толкова по-забавно ставаше.