Третата църква, в която започна да проповядва, бе достатъчно богата, за да излъчва неделните сутрешни литургии по местен телевизионен канал. Скоро станаха най-гледаното предаване в този час и славата му се разнесе из целия щат. Постигна толкова голям успех, че скоро напусна църквата и се посвети на целодневни телевизионни проповеди. Но защо да се ограничава в рамките на щата? Можеше да се прочуе в цялата страна, в цял свят.
„Останалото, приятели, е история.“
Изпита желание силно да се засмее, но бе трудно, когато бе така замаян.
Днес брат Гейбриъл притежаваше храм за милиони долари. Алвин Медфорд Конуси имаше множество почитатели в света, които се надяваха на благословията му. Контролираше съзнанието на безброй последователи и навярно оказваше повече влияние върху мисленето на хората, отколкото който и да е държавен глава.
Преди година бе участвал в религиозна конференция в Белгия заедно с папата. Старецът бе приветстван доста по-кратко при представянето си, отколкото брат Гейбриъл. Папата и всички други религиозни водачи принадлежаха на миналото.
Брат Гейбриъл бе бъдещето, надеждата на новото хилядолетие. Властта му изглеждаше неограничена. Но по-важно бе, че имаше гениален план да разшири влиянието си още повече.
— Брат Гейбриъл?
Отвори очи, когато чу гласа на мистър Хенкок от скрития интерком.
— Да?
— Извинете, че ви безпокоя, но току-що позвъни човекът, когото очаквахте да се обади. Да ви свържа ли?
— Нека почака пет минути.
— Разбира се.
— Да довърша ли, брат Гейбриъл?
Усмихна се на жената и отново побутна главата й надолу.
— Разбира се.
— Ще събирате ли?
— Тази вечер не.
Разхищението бе проява на егоизъм, но дори от най-пълноценните мъже не можеше да се очаква да работят непрекъснато.
След като благослови жената и леко я целуна по бузата, той я изпрати обратно в общежитието, където живееше с детето си. Взе душ, излезе от спалнята си, загърнат е бял хавлиен халат, и седна на бюрото. Точно пет минути след като бе уведомен за обаждането натисна примигващия бутон на телефона.
— Говори брат Гейбриъл.
Въпреки че разговорът се чуваше в цялото помещение, не се боеше, че някой ще го подслуша. Залата бе шумоизолирана и се претърсваше за подслушвателни устройства по три пъти на ден. Компютрите и телефонът имаха защитни системи, които се подновяваха в съответствие с най-новите технологии… и постоянно се следеше за предателство от страна на някого в комплекса.
След кратката размяна на любезности му бе докладвано:
— Брат Гейбриъл, имам добра и по-добра новина.
Мистър Хенкок сложи пред него чаша бренди. Той кимна и благодари за услугата.
— Слушам.
— Случаят с Дейл Гордън е официално приключен. Според далаския полицейски участък убийството на Джилиън Лойд е разкрито.
— Това се казва добра новина.
— Дейл Гордън изпълни мисията си.
— Стараеше се. Беше предан докрай. Но лесно може да бъде заменен. Вече работя по въпроса. Все пак жалко, че загубихме Джилиън Лойд. Изглеждаше идеална кандидатка.
— Това ме подсеща за по-добрата новина. — Брат Гейбриъл му позволи да направи драматична пауза. — Явно сте забравили един факт от досието на Джилиън Лойд. Тя има сестра — близначка.
— Близначка?
Въпреки спокойната поза, която бе заел, сърцето на брат Гейбриъл започна да бие учестено. Наистина бе забравил. Когато бе прочел информацията, му се бе сторила несъществена. Но сега!
— Приликата е невероятна. Казва се Мелина.
— Мелина. — Името й му хареса. Звучеше почти като библейско. — Трябва да се възползваме. Какви пречки ще срещнем?
— Мисля, че са няколко.
— Омъжена ли е?
— Не. В момента няма сериозна връзка. Близначките бяха много близки и сега е съкрушена от смъртта на Джилиън. Отчаяно се нуждае от обич и нежни грижи.
Брат Гейбриъл се засмя:
— Идеална възможност за вас.
— Точно това ми хрумна. Има само една спънка.
На хиляди километри разстояние, брат Гейбриъл смръщи вежди. Повдигна чашата към устните си и дълбоко вдъхна от аромата, преди да отпие.
— Каква?
— Кристофър Харт.
Брат Гейбриъл още повече се намръщи:
— Какви проблеми създава?
— Мисля, че я привлича.
Гласът му затрепери от гняв, когато каза:
— Този мъж провали една от най-добрите ни кандидатки. Не желая да загубим и друга заради него.
— Може би греша. Надявам се да е така. Но долових някакви вибрации. Мисля, че бихте искали да знаете за тази пречка. Може би е единствената.