Брат Гейбриъл отпи глътка бренди и я задържа в устата си, преди да преглътне. Тихо прошепна:
— Тогава трябва да се направи нещо.
— Ще се погрижа.
— Отлично. Оправяте се добре и ще бъдете възнаграден, мистър Хенингс.
— Благодаря, брат Гейбриъл.
— Мир и любов.
След като затвори, брат Гейбриъл помоли мистър Хенкок да му донесе досието на Джилиън Лойд.
— Всичко е на дискета, брат Гейбриъл.
— Заредете файла, ако обичате.
Той пристъпи към компютрите и вяло отпи бренди, докато мистър Хенкок извика кодирания файл. Когато снимката й се появи на екрана, мистър Хенкок изрази съжаление за загубата.
— Мислите ли, че сестра й ще се окаже също толкова подходяща?
— Чухте какво каза мистър Хенингс, той би трябвало да прецени.
Брат Гейбриъл пожела да остане насаме с нея и отпрати мистър Хенкок. Седна пред монитора и прочете информацията, извлечена от файловете на клиника „Уотърс“. След като опресни спомените си за биографията на Джилиън, насладата да знае, че тя има сестра — близначка, го изпълни с топлота, както скъпото бренди.
Докосна екрана и си представи допира на кожата й до пръстите си.
— Мелина — нежно прошепна той, сякаш говореше на любима. — Ще ми свършиш добра работа.
Шестнайсета глава
— Не очаквах да дойдат толкова хора.
Всички пейки в параклиса бяха заети и само в дъното имаше място за правостоящи. Джем Хенингс извърна глава към тълпящите се опечалени.
— Не зная защо си изненадана, Мелина. Джилиън имаше много приятели. Не е възможно да си познавала всеки от тях.
— Просто исках да кажа, че би се радвала да види всички тук.
— Никога не съм виждал толкова много цветя.
— Красиви са, нали? След службата ще ги изпратя на един старчески дом. В къщата няма достатъчно място, а би било жалко да бъдат похабени.
— Изненадан съм от религиозната същност на службата — каза той, докато преглеждаше отпечатаната програма.
Тя го изгледа с удивление.
— Бил си сгоден за Джилиън, а не знаеш, че имаше искрена вяра?
— Не ходеше на църква.
— Но вярата бе важна за нея. Мислех, че си разбрал. Тя…
Любопитен да узнае какво я е накарало внезапно да замълчи, Джем се обърна и проследи погледа й.
— Какво прави той тук? — попита с нескрито презрение.
— Предполагам, че е дошъл да отдаде последна почит.
Кристофър Харт бе сред другите правостоящи зад скамейките. Беше изумена, когато го зърна тук, главно заради острите реплики, които бяха разменили пред дома на Дейл Гордън. Беше се държала грубо и той бе отвърнал със същото не бе очаквала да го види отново.
Очите им се срещнаха за миг, след което тя се обърна напред.
— Ако присъствието му те разстройва, Мелина, ще го помоля да напусне.
Беше ужасена от мисълта Джем да предизвика скандал по време на възпоменателната служба за сестра й. Заплашително прошепна:
— Само посмей!
— Просто се опитвам да те предпазя.
— Престани! Нямам нужда от закрила. — Не от астронавта, а от болката. Джилиън би искала да се грижа за теб.
Тя съжали за суровото си държане и хвана ръката му:
— Благодаря ти, Джем. Проявяваш голямо разбиране и съчувствие и съм ти много признателна.
Той обгърна раменете й и леко я притисна.
— Ако промениш решението си за космическия герой, с радост ще го изведа.
Разговорът им продължи, но тя не престана да размишлява защо Кристофър Харт е тук, не само в параклиса, а защо все още е в Далас. Със сигурност Лоусън го бе освободил от всякаква отговорност. Би трябвало вече да си бъде в Хюстън и спомените за вечерта е Джилиън да бъдат изместени на заден план от професионалните му задължения и от натоварената социална програма.
Фактът, че е останал в Далас дори миг по-дълго, отколкото е необходимо, бе изненадващ. Може би чувството за вина го бе подтикнало да отдаде последна почит към жената, с която се бе любил в нощта, преди да бъде убита.
Не можеше да се отрече, че поне се държи с подобаващо уважение. Не правеше нищо, с което да привлече внимание. Всъщност като че ли се опитваше да изглежда възможно най-незабележим. Поради голямата му популярност опитът бе напразен, но събуди у нея възхищение.
Свещеникът я попита дали е готова за началото на службата. Стараеше се да бъде сдържана, но бе трудно да не заплаче, докато звучаха библейските текстове и химните.
Един от колегите на Джилиън, който бе помолен да произнесе слово за нея, заговори красноречиво:
— Все още ни е трудно да повярваме и още по-трудно — да проумеем как е възможно жизнен и лъчезарен човек като Джилиън Лойд да бъде откъснат от нас по толкова жесток начин. Мисля, че Джилиън би искала тази трагедия да ни напомня всеки ден колко ценен и прекрасен е животът. Това е заветът, който би желала да ни остави.