— Добре казано. Прав е, Мелина — прошепна Джем и стисна ръката й.
След благословиите тя застана отвън под навъсеното небе, ръкува се и размени прегръдки с безброй хора и изслуша няколко разказа за забавни случки с Джилиън, които дошлите споделиха с нея. Накрая и последните гости забързаха към паркинга, надявайки се да изпреварят дъжда.
— Мис Лойд? — Последна към нея се приближи около петдесет и пет годишна жена. Изглеждаше набита, но дребничка, с внушителна осанка и приветливо лице. — Казвам се Линда Крофт. Работя в клиника „Уотърс“. Сестра ви бе прекрасен човек. Разговаряли сме само няколко пъти и се надявам да не ви се струва нагло, че дойдох на службата.
— Напротив, мис Крофт. Благодаря ви.
— Не мога да повярвам, че е мъртва. Видяхме се преди няколко дни.
— Всъщност в деня, преди да бъде убита е била в клиниката, нали?
— Значи сте знаели, че е наша пациентка?
— Знаех, че се надява да зачене по изкуствен път. Не издавате поверителна информация. Със сестра ми нямахме тайни.
— Приликата ви с нея е поразителна — отбеляза жената. — Когато ви видях в параклиса, затаих дъх. Помислих, че новината за убийството й е била ужасна грешка.
— Де да беше така!
Линда Крофт докосна ръката й:
— Искрено ви съчувствам. Преживявате тежка загуба.
— Непоносима. — С крайчеца на окото си забеляза Джем. Нетърпеливо чакаше на паркинга и й махаше към колата. Беше започнало да ръми. Той отвори чадър. Яркочервен. Отсега нататък винаги когато видеше този цвят, щеше да си спомня за думите, изписани с кръв. — Благодаря ви отново, че дойдохте, мис Крофт.
— Мислех, че една трагедия в „Уотърс“ ни е достатъчна. След случилото се е бебето на семейство Андерсън. Господи, дано не ви задържам. — За да обясни внезапната смяна на темата, Линда Крофт кимна към висок силует, който се отдалечаваше. — Боя се, че заради мен човекът не успя да поговори с вас. Чакал е да свърша. Не биваше да бърборя толкова.
Кристофър Харт вървеше по тротоара. Не вземаше мерки да се предпази от лекия дъжд. Всъщност сякаш не го забелязваше. Отдалечаваше се, без да обръща внимание на нищо. Равнодушно подмина Джем и спря едва когато стигна до лъскава двуместна кола, спортен модел. Отвори вратата с дистанционното управление на ключодържателя си и седна на ниската седалка. Двигателят забръмча и потегли.
— … отвличането преди няколко месеца, мис Лойд?
— Моля?
Отново погледна жената. Кристофър Харт бе чакал реда си да поговори с нея? Какво имаше да й казва?
— За новороденото, което бе отвлечено от болницата? — След като й бе посочила Кристофър Харт, Линда Крофт отново бе заговорила на предишната тема. — Семейство Андерсън също бяха наши пациенти. Отново не разкривам нищо поверително. Във вестниците писаха за тази история. С години бяха опитвали да създадат дете и накрая решиха да прибегнат до изкуствено оплождане. Прекрасните ни лекари постигнаха успех при втория опит. Никога не съм виждала по-щастлива двойка. Ден след раждането си синът им бе отвлечен.
— Сега си спомням. Открито ли бе детето?
— Доколкото зная, не. — С тревожно изражение Линда Крофт каза: — Не биваше да заговарям за това. Изживявате достатъчно скръб. Бог да ви благослови, мис Лойд.
— Коя беше тази жена? — попита Джем, докато й помагаше да се качи в колата. — Помислих, че ще те задържи цяла вечност.
— Казва се Линда Крофт.
— Твоя приятелка ли е?
— Не, не я познавах. Работи в клиника „Уотърс“. Каза, че изпитвала голямо уважение към Джилиън и решила да изрази съболезнования.
Джем разсеяно кимна:
— Видя ли го?
— Кого, Чийф?
Прониза я с поглед:
— Значи вече го наричаш Чийф?
Тя уморено раздвижи глава, опитвайки се да намали напрежението в раменете си.
— Всички го наричат с този прякор, Джем. Дори в медиите. Не говорих с него.
— Опитваше се да се добере до теб.
— Но се отказа и си отиде. Може би така е по-добре. Няма какво повече да си кажем. Със скоростта, с която потегли от паркинга, навярно вече е на половината път до Хюстън.
Всъщност бе разочарована, че не успя да поговори с него, преди да тръгне. Искаше да се извини за… за всичко, като започне с размяната и стигне до сприхавото си държане при последната им среща.
Но това бе само една от причините да желае да прекара известно време с него. Не би признала какви са другите дори пред себе си. Затова каза на Джем: