Но бърбънът само го накара да се почувства още по-зле.
Укорителните думи на Мелина пред апартамента на Гордън бяха попаднали право в целта. Наистина бе поискал да се разграничи от разследването на убийството. Бе излъгал за нощта с Джилиън. Мелина бе напълно права — беше се опитал да не се обвързва твърде сериозно. Не само в този случай, а във всяко отношение. Особено с хората. Навярно психолозите биха умували цял ден, докато стигнат до обяснение защо по принцип избягва да се сближава с когото и да било.
Не би могло да се каже, че води уединен живот. Всъщност обичаше да е сред хора. Беше общителен, не затреперваше, когато се наложи да говори пред публика, и не се боеше от камерите.
Но имаше граница, отвъд която не допускаше никого до себе си. Обществената фигура бе едно, а истинската му същност — съвсем друго. Издигаше преграда винаги когато някой се опита да проникне зад защитната обвивка на Чийф и докосне повърхността на Кристофър.
От професионална гледна точка стремежът му към необвързаност бе предимство. Беше управлявал реактивни бойни самолети с хладен, бистър ум, без да се замисля за разрушенията, които биха могли да причинят. Когато командваше екипаж на совалка, бе необходима известна дистанцираност, за да може да взема трезви решения, когато се касае за успех или провал — и дори за живот или смърт.
Но в личния му живот този отказ от сближаване му създаваше доста проблеми. Затова не бе имал дълга и сериозна интимна връзка и не се бе женил. За да бъде бракът пълноценен, бе необходима емоционална обвързаност, каквато той не желаеше. Беше напълно откровен с Лонгтрий и Абът, когато им бе казал, че предпочита да остане независим. Всяко нарушение на този принцип би му струвало твърде скъпо.
Смяташе това за особеност на характера си. Някои биха я нарекли недостатък. Все пак не можеше да се отърси от мъчителното чувство, породено от случилото се с Джилиън явно защото я бяха видели с него. Какво мислеше Мелина — че сърцето му е от камък? Съчувствието му бе искрено. Дори бе изпитал негодувание заради облекчението на Алън Бърчмън, след като Лоусън го бе уверил, че клиентът му е вън от подозрение.
„Отървахте се, мистър Харт — закачливо бе казал адвокатът. — Свободен сте да продължите спокойно по пътя си. Вечерта с Джилиън би могла да ви струва скъпо, но благодарение на мистър Гордън, можете да мислите за нея като за незначително премеждие.“
Беше потресен от думите на Бърчмън. Ставаше въпрос за смъртта на двама души. Една невинна жена и един нещастник. Две трагедии. Радваше се, че няма да бъде обект на полицейско разследване и да понесе последиците от това, но не можеше да чувства блажено спокойствие като адвоката си.
Освен това нито адвокатът, нито който и да е друг знаеше, че нощта с Джилиън вече му бе струвала скъпо. Дълго нямаше да я забрави. Беше прекарала последните няколко часа от живота си с него. Това придаваше на преживяването особена значимост.
Макар и кратка — „признай си, Чийф, никой не може да прочете мислите ти, така че, за бога, бъди откровен със себе си“, — връзката им се бе задълбочила не само защото се бяха любили. И по-рано бе имал страхотни сексуални изживявания, но никога не бе молил жената да остане, когато понечи да си тръгне.
Спомни си как се бе събудил, когато бе опитала да се измъкне.
— Не исках да те будя. — Беше заспал, отпуснал глава върху ръката й и долепил буза до гръдта й. — Трябва да тръгвам — прошепна тя, прокара пръсти през косите му и се опита да повдигне главата му.
Сънено възрази и потърка лице в рамото й. Тя тихо се засмя:
— Чийф, наистина трябва да тръгвам.
Напълно разсънен, той рязко се надигна:
— Защо?
— Късно е.
— По-скоро — рано. Зависи как го приемаш. — Загледа се в гърдите й, нежни и отпуснати. Леко всмука зърното и усети реакцията й. Тя задъхано изрече името му и Чийф се притисна към невероятно красивото й тяло. — Не искам да си отиваш. Остани.
— Не би ли предпочел да се отървеш от мен преди утрото?
Чийф леко се раздвижи, за да я накара да почувства възбудата му. Очите й добиха светлосивия цвят, който през последните няколко часа му бе станал любим. Отново отпусна глава и промълви:
— Остани.
Устните му се плъзнаха по твърдото й зърно. Погали го с език.
Тя издаде тих, сподавен стон.
— Не играеш честно, Чийф.
— Права си, голям мошеник съм. — Тялото й инстинктивно се изви към неговото и още по-възбуден, Чийф добави с пресипнал глас: — Както и ти.
— Защото искам да спечелиш.
Усмихна й се, плъзна длани по ръцете й, протегнати високо над главата. Бедрата й се разтвориха. Пръстите им се преплетоха и телата им се сляха.