Работата й бе свързана главно е проучвания. Преглеждаше полицейски досиета от всички участъци в страната, сравняваше престъпления и търсеше паралели, сходни начини на действие, съвпадения, които на пръв поглед изглеждаха случайни, и връзки между привидно несвързани неща. Задължението й бе да издирва серийни престъпници или групировки, които иначе биха избегнали изправянето пред съд. Люси предпочиташе да нарича това тактика на „търсене и унищожаване“.
Наближаваше краят на работния й ден. Прозя се, протегна се и хвърли поглед към часовника на стената. Можеше да избира дали да си тръгне навреме и да се сблъска с вашингтонските улични задръствания в пиковия час, или да поработи извънредно и да си тръгне, когато движението е по-спокойно. И в двата случая би се прибрала по едно и също време. Но не искаше да пристигне твърде късно и да пропусне любимото си телевизионно предаване, което започваше в осем часа. Днешната игра бе любимата й от цялата седмица. Тази вечер…
Изведнъж се наведе напред и се съсредоточи върху информацията, която се изписа на екрана. Прегледа я три пъти и при всяко препрочитане сърцето й се разтуптяваше по-силно. Тъбайъс я бе помолил за това проучване. Искаше да се справи със задачата… просто защото й бе възложена от Тъбайъс, към когото изпитваше силно влечение.
Десет минути по-късно Люси Майрик изтича нагоре по стълбите, вместо да почака асансьора. Би могла да се обади по телефона в офиса на Тъбайъс и да го предупреди да не тръгва, преди да поговорят, но идеята да се втурне при него запъхтяна, със зачервени страни и леко повдигнати малки гърди, й се стори по-примамлива.
Точно така постъпи. Той тъкмо откачваше шлифера си от закачалката.
— Слава богу, че ви заварих тук — задъхано каза тя.
Когато Тъбайъс се обърна към нея, сърцето й подскочи.
— Какво има, мис Майрик?
„Мис Майрик“, не просто „Майрик“, както я наричаха другите й колеги. И никога „Люси“. Не бе сигурна дали официалното обръщение е добър или лош знак. Може би дори не знаеше кръщелното й име. Или избягваше прекалената фамилиарност. Второто обяснение бе по-приемливо.
Ханк Тъбайъс бе не само най-красивия чернокож, когото бе виждала, а най-привлекателния мъж, когото познаваше. Беше играл във футболния отбор на колежа. Като защитник. Тайно се говореше, че е бил достатъчно добър, за да стане професионалист. Струваше й се напълно възможно. Имаше подходящо телосложение.
Вместо това, бе избрал кариера на следовател. Беше интелигентен, обличаше се невероятно елегантно и най-важното — бе необвързан. Любовният му живот бе загадка, но всички предполагаха, че Ханк Тъбайъс няма време за сериозна връзка, защото е твърде отдаден на работата си. Люси би приела това обяснение.
— Да облека ли шлифера си или да го оставя?
Беше донесла разпечатката. Той се интересуваше колко важна е информацията и колко време ще се забави, след като я прегледа.
— Оставете го.
— Боях се, че ще кажете това. — Отново закачи шлифера и седна зад бюрото си. — За какво са тези сведения?
— За клиники за стерилитет. — Люси се приближи. — Помолихте ме да потърся някаква връзка между деца, заченати в тях, и отвличания.
— Открихте ли нещо?
— Само отвличания? А какво ще кажете за други тежки престъпления?
— Например?
— Убийство.
Тъбайъс взе разпечатката.
— В Далас — каза Люси, когато той започна да преглежда страниците. — Джилиън Лойд, трийсет и пет годишна. Открита е с множество прободни рани в леглото си преди три дни. Според далаския полицейски участък вината за убийството е на Дейл Гордън, който е работил във…
— Нека позная.
— Да. По-точно — в клиника „Уотърс“, където Джилиън Лойд е била пациентка.
Тъбайъс вдигна поглед.
— Защо е посещавала клиниката?
— Няма информация по въпроса, но е логично да се предположи…
— Никога не разчитайте на предположения.
— Добре, сър. — Страните й поруменяха и луничките сякаш се сляха. — Ще проверя причината за посещенията на Джилиън Лойд в клиниката.
— Била ли е омъжена?
— Не.
Тъбайъс стана от бюрото си и се приближи към шкафа. Люси проследи със замечтан поглед извивката на ханша му, докато му съобщаваше накратко какво още с открила, а той търсеше папка със сведения за друг случай.
Най-сетне я намери и я извади.
— Отвличането на бебето на семейство Андерсън. Също в Далас. — Препрочете материалите, за да си припомни фактите. — Помните ли? Отново клиника „Уотърс“. Двойката се е сдобила с дете чрез изкуствено оплождане. Родило се нормално момченце. Два дни по-късно било отвлечено от болницата.