— Точно както в Канзас Сити миналата година. Но случаят в Далас е по-скорошен, нали?
— От февруари тази година.
— Но доколкото си спомням — каза Люси, — клиниката в Канзас Сити не беше от веригата „Уотърс“.
— Да, но бе почти същата. Предлагаше пакет от услуги на бездетни двойки.
— Или неомъжени жени, желаещи да заченат.
На самата нея й бе хрумвала подобна мисъл. Досега не бе срещнала подходящия мъж или поне някого, с когото да намери нещо общо. Ако поиска да има дете, идеята да зачене без партньор не й бе напълно чужда.
Тъбайъс затвори папката с енергичен жест.
— Съобщете в далаския щаб, че пристигам тази вечер. Настоявам да разговарям с детектива от отдел „Убийства“, който е разследвал случая с Лойд.
— Казва се Лоусън.
— Лоусън. Очаквам пълното му съдействие, когато разпитвам Дейл Гордън.
— Съжалявам, мистър Тъбайъс, не бях стигнала до тази част.
Явно бе разочарован, когато чу за самоубийството на Гордън.
— По дяволите!
— Посегнал е на живота си няколко часа след убийството. В апартамента му са открити веществени доказателства. Кръв на жертвата по ножа, за който по-късно било доказано, че е използваното оръжие. Негови отпечатъци на местопрестъплението. Негова сперма по долнището на пижамата й.
— Колко удобно! — тихо каза той и дълбоко се замисли. Люси се възползва от възможността да посъзерцава лицето му, чийто израз издаваше съсредоточаване. — Твърде убедително, нали? Напомня ли ви за нещо, мис Майрик?
За щастие тя се досети какво има предвид.
— За случая в Оуклънд, Калифорния, мисля, че в края на 1998-а. През октомври или ноември. Катлийн Ашър, неомъжена, между трийсет и трийсет и пет годишна, убита два дни след като заченала чрез изкуствено оплождане. Убиецът бил открит няколко часа по-късно с куршум в слепоочието, изстрелян от самия него.
— Много добре. Мислите ли, че може да се говори за серийни престъпления?
— Бих искала да продължа с проучванията. Да поровя по-дълбоко. Може би съм отминала други подобни случаи, без да им обърна внимание. Вече знаем каква връзка търсим, така че мога да се върна още по-назад и да прегледам материалите по-обстойно.
— Добре. Зарежете всичко останало и се съсредоточете върху това. Дръжте ме в течение. Ако попаднете на нещо, което би могло да има, макар и незначителна връзка с тези други случаи, уведомете ме.
— Ако открия нещо, веднага ще узнаете, дори ако връзката изглежда незначителна.
Не усещайки изпълнения й с обожание поглед, той отново бегло прегледа информацията, която бе извлякла за убийството в Далас.
— Възпоменателната служба е била днес. Най-близкият й роднина е сестра й, Мелина Лойд. Не е зле да поговоря с тази жена.
— Да потърся ли телефонния й номер?
— Да, но не мога да разговарям с нея сега. Уговори среща за утре сутринта. Убеди я, че е важно, но не й казвай причината.
— Разбира се. — Люси се опита да прикрие разочарованието си и каза: — Значи тръгвате? Не може ли някой от щаба в Далас да се срещне с нея?
— Сигурно може, но би се наложило да осведомя агентите там за твърде много неща. Ще спестя време, ако отида сам. Освен това държа да разговарям лично е нея, за да добия представа какъв човек е била Джилиън Лойд.
— Горката жена! — каза Люси и поклати глава. — Надявам се да бъде в състояние да го понесе. Вече е изживяла един шок през тази седмица.
— Питам се как ли ще приеме новината, че е възможно убийството на сестра й да е част от заговор.
Тъбайъс вече бе до телефона и се канеше да уреди пътуването си до Далас.
— Какъв заговор?
Докато слушаше сигнала, той мрачно отвърна:
— Нашата задача е да го разкрием.
— Мелина? — Джем почука на вратата на банята и повтори името й. — Добре ли си?
Тя преглътна сподавените си ридания и се постара да отговори със спокоен и ведър тон:
— Всичко е наред.
— Да ти донеса ли нещо? Още една чаша вино?
— Нищо, благодаря.
Ако разбере, че е плакала, навярно би настоял да я утеши, а в момента най-силното й желание бе да остане сама.
— Повикай ме, ако се нуждаеш от нещо — каза Джем през вратата.
Положи усилие да потисне риданията си, докато се увери, че се е отдалечил, и отново се предаде на мъката си. От петнайсет минути сълзите бликаха неудържимо от очите й, стичаха се по страните й и капеха в пълната вана. Затрепери и по повърхността на водата пробягаха вълни.
Чувството за загуба бе завладяло цялото й съзнание, тяло и душа. Усещаше го ясно с всяко от сетивата си. И все пак смъртта на сестра й й се струваше нереална. Невъзможно й бе да я приеме дори след възпоменателната служба следобед.