Но случилото се бе реалност. Беше зърнала безжизненото й тяло с очите си.
Когато се опита да надникне в бъдещето, видя само дни, изпълнени с безутешна скръб. Потръпна при мисълта, че трябва да ги изживее. Обзе я непоносим страх. Изпита желание да прекара година-две в сън и да се събуди, когато най-мъчителният период е вече зад гърба й.
Най-сетне престана да плаче. Тихите й ридания едва раздвижваха водата във ваната. Изтощена, тя отпусна глава на ръба и затвори очи.
Телефонен звън я изтръгна от леката дрямка. Хрумна й да не вдига, но реши, че е по-добре да отговори сега, отколкото по-късно да се опитва да се свърже с човека, който я търси. Стисна безжичния телефон, който бе взела в банята.
— Ало?
В същото време Джем вдигна в някоя от стаите:
— Ало?
— Търся мис Мелина Лойд.
— Да. Затвори, ако обичаш, Джем. — Изчака няколко мига и каза в слушалката: — Аз съм Мелина Лойд.
— Извинете за безпокойството, мис Лойд. Разбрах, че днес се е състояла възпоменателна служба за сестра ви Джилиън.
— Кой се обажда?
— Казвам се Люси Майрик. Работя за ФБР.
Всичко в нея се сви на топка. Сълзите й внезапно пресъхнаха. Затаи дъх и водната повърхност около нея стана огледално гладка. Чу тихото пукане на мехурите от ароматната пяна. Изпита желание да се загърне с тях като с наметало. Сякаш изведнъж водата изстина, а допреди няколко мига се бе наслаждавала на успокояващата й топлина.
Но това, което я накара да почувства хладни тръпки, не бе шок. Необяснимо защо, бе очаквала подобно обаждане. Имаше нещо, което й подсказваше, че обяснението за убийството не е толкова просто. Дори след като Лоусън й бе съобщил, че случаят е приключен, тя инстинктивно знаеше, че това не е цялата истина, че сведенията на детектива са непълни, че е открил само очевидното и около убийството на сестра й има нещо неразгадано. С мъка преглътна:
— С какво мога да ви помогна, мис… Извинете.
— Майрик. Обаждам се от името на специален агент Ханк Тъбайъс. Би искал да разговаря с вас утре сутринта, възможно най-рано.
— Относно какво?
— В колко часа е удобно?
— Сигурно е във връзка с убийството на сестра ми.
— Защо смятате така?
— Защото съм съвестен данъкоплатец и никога не съм нарушавала обществения ред. Поне досега — троснато отвърна тя. — Моля ви, не увъртайте, мис Майрик. Убийството на сестра ми е единственото престъпление, с което съм била свързана през тази седмица. Защо иначе биха ме търсили от ФБР?
— Съжалявам, че ви разстроих. Искрено. Да, мистър Тъбайъс иска да говори с вас във връзка с убийството на сестра ви.
— Разследването бе поверено на детектив Лоусън от далаския полицейски участък. Той разполага с повече информация от мен, особено за техническите аспекти.
— Всъщност въпросът, по който мистър Тъбайъс желае да разговаря с вас, е по-скоро личен.
— По-личен от убийство с кухненски нож?
Майрик не обърна внимание на саркастичната й реплика и продължи спокойно:
— Сестра ви е била пациентка на клиника „Уотърс“, нали?
— И това е интересно на ФБР? Откога?
— В колко часа ще ви бъде удобно утре, мис Лойд?
Беше готова отново да избухне, но се овладя. Люси Майрик просто вършеше работата си. Дори и да знаеше подробности за срещата, за която бе помолил Тъбайъс, не би ги разкрила.
— В девет. Тук, в дома ми. — Продиктува й адреса.
— Очаквайте го. С него ще бъде и агент Патърсън от щаба в Далас.
— Откъде ще пристигне мистър Тъбайъс?
— От Вашингтон.
— Столицата?
— Да. Мистър Тъбайъс ще ви посети утре сутринта в девет часа, мис Лойд. Лека нощ.
Тя замислено натисна бутона за изключване и допря телефона до челото си. Агент от ФБР щеше да измине целия път от Вашингтон? За да я разпитва за клиника „Уотърс“? Какво, за бога…
— Мелина? — Джем почука на вратата на банята.
— Излизам след секунда.
„Край на отпускащата вана“, помисли си тя, когато излезе от водата и подсуши тялото си. От всички предложения на Джем примамливо й се бе сторило единствено за горещата вана. Би предпочела да прекара вечерта сама, но той се бе вживял в ролята на бавачка.
Беше изпълнил обещанието си да й налее чаша вино и да пусне нежна музика, докато сам приготви вечерята. Виното и музиката, в съчетание с хипнотизиращия ромон на дъжда навън, я бяха унесли. Макар и да не чувстваше глад, пюрето, което Джем сервира, й се стори вкусно. След като се нахраниха, понечи да разтреби, но той настоя да я отмени, докато си почива във ваната.
Най-спокойната част от вечерта бе прекъсната от разтърсващото обаждане на Люси Майрик.