— Отново благодаря за вечерята.
— Защо имам чувството, че завършваме този тъжен ден, настроени враждебно един към друг?
— Наистина беше тъжен ден, Джем. Много тъжен. Искам да прекарам остатъка от него насаме с мъката си. Откакто онези полицаи позвъниха на вратата ми, не съм останала сама дори за миг. Трябва да изживея скръбта си.
Той кимна.
— Има моменти, в които е по-добре човек да бъде сам.
— Благодаря за разбирането.
Докато минаваше покрай нея, той спря:
— Сутринта ще се отбия да видя как си.
— Утре сутринта ще ходя на фитнес.
— Сигурна ли си, че ще бъдеш в състояние?
— Физическото усилие ще ми се отрази добре.
— Тогава ще се видим по-късно през деня.
— Преди това се обади.
Все по-трудно понасяше присъствието му. Искаше само да си тръгне. Веднага.
Наведе се и я целуна по бузата. Това я накара ужасено да се отдръпне.
— Лека нощ.
Джем излезе навън в дъжда и се затича към колата си. Тя затвори вратата, залости я, облегна се на нея и няколко пъти дълбоко си пое дъх. Не бе достатъчно. Бързо се върна в банята и трескаво изми следите от допира му и маслото, което бе използвал. Търка раменете си, докато по кожата й не остана никаква следа.
— Върви по дяволите с прословутите си разтривки! — промърмори тя, докато посипваше раменете си с пудра за тяло.
Изведнъж застана неподвижно. Или й се причуваше, или наистина бе доловила шум от друга част на къщата. Напрегна слух. Когато отново чу зловещия, стържещ звук, го проследи до спалнята, откъдето бе установила, че идва. Оказа се просто триене на клон, разлюлян от силния вятър навън, в стъклото на прозореца.
Благодарение на ФБР сега всичко я плашеше. Нима в това имаше нещо чудно? През последните няколко дни бе видяла повече кръв, отколкото през целия си досегашен живот: първо тази на сестра си на местопрестъплението, а после — на Дейл Гордън в злокобното му мизерно жилище.
Обиколи спалнята и угаси всички свещи, които бе запалил Джем. Напомняха й за онова ужасяващо място със зловещия олтар, износената завеса, която отделяше банята, и за душевно болния му обитател.
Лоусън бе казал, че са открити снимки. Гордън бе снимал Джилиън, когато е била най-уязвима, в клиника „Уотърс“. Почувства гадене при тази мисъл. Кожата й настръхна и тя потърка ръце през халата.
Така желаният сън, който упорито й убягваше, нямаше да дойде и тази нощ, ако не се успокои, а единственият начин бе да потъне в забрава. Нямаше намерение да взема приспивателно, както бе казала на Джем. Не искаше да замъглява разсъдъка си, главно защото Тъбайъс щеше да пристигне в девет часа сутринта. Трябваше да бъде с напълно ясно съзнание за срещата. Целта му бе да зададе въпроси и да получи отговори. Едва ли подозираше, че самата тя също си задава доста въпроси.
„Вино“, помисли си. Може би щеше да я отпусне достатъчно, за да заспи, а на сутринта нямаше да се чувства замаяна. С Джем не бяха изпили цялата бутилка с вечерята.
Без да запали лампите, се отправи към кухнята да вземе виното от хладилника. Когато затвори вратата с хълбок и посегна със свободната си ръка за чаша, задната врата на къщата й внезапно се отвори.
Първото, което видя, бе кръв.
Още кръв.
Осемнайсета глава
Затвори хладилника и когато светлината угасна, силно удари бутилката в плота. Калифорнийското шардоне се разплиска и към нея полетяха счупени стъкла.
Размаха назъбеното гърло срещу окървавения силует, подпрян на касата.
— Изчезвай или ще повикам полицията.
Той, залитайки, прекрачи прага. От два дълбоки разреза на скулата и над окото му бликаха струи кръв. Окото бе подуто и загубило цвета си.
— Не бих препоръчал Лоусън, ченгето — чудо.
— Чийф! — Остави счупената бутилка и забравила за стъклата по пода, се втурна към него. Първо затвори вратата, за да не влиза дъжд, след което го поведе към един стол до масата в кухнята. — Какво ти се е случило? Катастрофира ли?
— Не включвай лампите — каза Чийф, когато тя посегна към ключа за осветлението.
— Защо?
— Защото не мога да бъда сигурен дали не са ме проследили дотук и…
— Шофирал си?
Той едва стоеше на краката си.
— Не. Няколко свидетели ми помогнаха да се кача в такси. Помолих шофьора да спре зад ъгъла и повървях пеша.
— Свидетели ли каза? На какво?
— Ще ти разкажа. Никакво осветление. Ако ме следят, навярно са набелязали и теб, а на светло бихме станали по-лесна мишена.
— Мишена? За кого? Кой те следи? За какво говориш, за бога?