По време на този несвързан разговор тя търсеше кърпа за съдове. За миг бе забравила къде стоят, но най-сетне улучи чекмеджето и извади няколко. Парче стъкло се бе забило в петата на босия й крак, но дори не погледна раната. Притисна с едната кърпа кървящата скула на Чийф.
Той потръпна от болка.
— Онова копеле отвори раната, която ми нанесе Хенингс.
— Кое копеле? Започни отначало и ми разкажи всичко. Кой ти стори това?
— Бях нападнат пред един клуб на Грийнвил Авеню.
— Нападнат? С цел грабеж? Обади ли се в полицията?
— Не.
— Защо?
— Имаш ли нещо болкоуспокояващо?
— Хм…
— Каквото и да е?
— Почакай тук.
Накуцвайки с крака, в който се бе забило стъклото, тя забързано излезе от кухнята.
Претършува тясното шкафче с медикаменти в банята, събори няколко опаковки и стари рецепти в мивката и най-сетне откри това, което търсеше.
Когато се обърна с флакона в ръка, Чийф стоеше до отворената врата на банята, подпирайки се с едната си окървавена ръка на касата и придържайки кърпата над бузата си с другата.
Извади една таблетка.
— На билкова основа. От миналата година.
— Какво е? — Когато му каза, той кимна и взе таблетката с два пръста. — Пил съм го и друг път. Зъболекарите също го използват.
— Това е малка доза, но не зная дали не е загубило свойствата и витамините си. — Напълни чаша с чешмяна вода и му я подаде.
Той преглътна таблетката и й върна чашата.
— Благодаря.
— Свали якето си и седни тук. — Затвори капака на тоалетната чиния. Чийф съблече коженото яке и посочи към силната светлина. — Това е вътрешно помещение — обясни тя. — Когато свети, не се вижда отвън. Трябва да огледам лицето ти.
Той седна и наведе глава назад. Разрезът не бе голям, но доста дълбок.
— Нуждаеш се от шев.
— Имаш ли лепенка?
— Мисля, че да.
— Ще свърши работа. Сложи малко спирт.
— Сигурен ли си? Може да остане белег. Наистина мисля, че трябва…
— Просто… — Посочи към отвореното шкафче. — Ще заздравее.
Намери флакон с дезинфекцираща течност. Напои раната с нея и той изруга.
— В школата за астронавти ли ви учат на такива изрази? — попита тя.
— Курсът е задължителен.
— Навярно си го завършил с отличие.
— На всеки изпит.
След като почисти раната, тя му подаде марля, напоена с дезинфектант.
— За разреза над окото. Не изглежда толкова зле, но трябва да бъде почистен.
Реши, че една лепенка няма да бъде достатъчна за разцепената му буза и се залови да направи по-солидна превръзка.
— Имаш ли оръжие за самоотбрана, Мелина?
Въпросът му я стресна, докато отрязваше лейкопласт.
Металната ролка се изплъзна от ръцете й и парчето бяла лента остана залепено на пръста й. Ролката издрънча на пода.
— Оръжие? Искаш да кажеш — пистолет?
— Имаш ли?
— Защо?
— Имаш ли?
— Не.
— Довърши. Трябва да поговорим.
Тя бързо намаза двете рани с антибиотичен мехлем и сложи върху процепа на бузата му марля, здраво закрепена от двете страни с лейкопласт.
— Сигурно скоро ще се напои с кръв, ще я сменя.
Не й хрумна да попита дали ще остане, докато се наложи превръзката му да бъде сменена, колко дълго възнамерява да стои или защо след нападението е решил да дойде именно при нея. Струваше й се очевидно, че двамата са въвлечени заедно в това — каквото и да е то — и че ще разговарят дълго. Изпита едновременно облекчение и смущение.
Почувства се по-спокойна, когато разбра, че има съюзник — разумен и хладнокръвен, който дори ранен, не бе изпаднал в паника, а разсъждаваше трезво и споделяше гнева й, а навярно отчасти — и чувството й за вина за убийството.
Но бе и объркана, защото Чийф Харт имаше неустоимо въздействие върху нея. Докато бе толкова близо до него, физическата й реакция я накара да се почувства още по-неловко. Пръстите й затрепереха и едва при третия опит успя да закрепи допълнителна лепенка върху превръзката.
Краката й се подкосиха, докато стоеше между бедрата му, навеждаше се към лицето му и леко го докосваше.
Когато най-сетне прикрепи здраво ивицата лейкопласт, бързо отмести ръце и се отдръпна. Едва се сдържа да не изтрие влажните си длани в халата, да не притисне предниците или да не направи друг нервен жест, който би издал глуповатото й момичешко вълнение.
— Провери дали е здрава — каза тя.
Чийф стана, погледна превръзката в огледалото и предпазливо я докосна.
— Благодаря.
— А за окото ти?
— Може би малко лед.
— Веднага се връщам.
Отново се отправи към кухнята и пристъпи на пръсти между по-едрите стъкла, надявайки се да избегне ситните, които не се виждаха в тъмнината. Предположението му, че двамата са нечия мишена, я изпълваше с ужас. Остави лампата угасена. Бързо напълни торбичка с бучки лед от хладилника и я уви в една от няколкото чисти кърпи за съдове.