Докато минаваше през спалнята, той каза:
— Тук съм.
Беше се настанил на фотьойл в най-тъмния ъгъл на стаята, вдигнал единия си крак на близкия диван и стъпил е другия на пода. Якето бе преметнато върху коленете му. Изглеждаше напълно изтощен.
— Сигурно се чувстваш ужасно.
Вяло й се усмихна, когато пое торбичката с лед и я допря до окото си.
— Трябва да свикна с това.
Тя взе якето, изтръска го от дъждовните капки и го закачи на вратата. Когато отново се обърна към него, попита:
— Искаш ли кърпа за косата си?
— Ще изсъхне.
— Имаш ли други наранявания? Контузии или счупени ребра? Цицина на главата? Мозъчно сътресение? Вътрешен кръвоизлив?
Той поклати глава:
— Само това, което се вижда.
— Не е ли най-добре да отидеш в спешно отделение, за да се увериш?
— Оставяш кървави следи по мокета.
Тя погледна надолу и видя петната, останали след нея, докато е вървяла към кухнята и обратно.
— Настъпих стъкло.
— Наказанието ти за това, че ме заплаши със счупена бутилка.
— Не знаех, че си ти. Обикновено гостите ми звънят на входната врата, а не нахълтват през задната.
— Как е кракът ти?
— Стъклото все още е в петата ми.
— Извади го.
— Първо искам да чуя…
Той не слушаше. Бе затворил очи. Може би болкоуспокояващата таблетка се бе оказала по-силна, отколкото предполагаха. Или просто бе изтощен.
Мелина седна на капака на тоалетната в банята и повдигна крака си, за да погледне петата. Стъклото бе едро и се виждаше. Лесно успя да го извади с пинцети. Дезинфекцира раната със същия разтвор, който бе използвала за Чийф, и почувства непоносимо парене. Сложи парче лейкопласт.
Все още накуцвайки, се върна в спалнята. Той леко похъркваше. Тихо седна на ръба на леглото, почти на същото място, където бяха седели с Джем Хенингс преди по-малко от час. За това кратко време се бяха случили доста неща.
Но от всички изненади, които бе изживяла, откакто бе пожелала на Джем лека нощ — внезапната поява на Кристофър Харт, нападението и раните му, въпроса дали има пистолет, — най-невероятно й се струваше това, че той може да спи спокойно при тези изнервящи обстоятелства.
Десет минути не помръдна. Поседя мълчаливо и го погледа. Сякаш програмиран да спи точно шестстотин секунди, той изведнъж отвори очи. Усмихна й се и прошепна:
— Хей.
— Да.
Протегна ръка към нея и каза провлачено:
— Какво правиш там?
— Аз… — Разбрала грешката му, смутено се усмихна и тихо му напомни: — Аз съм Мелина.
Той отпусна ръката си и с гневно изражение се раздвижи на фотьойла. Изправи гръб, прокара пръсти през косите си и раздразнено каза:
— Зная това.
— За секунда ми се стори, че си забравил.
Чийф не отговори на репликата й, а попита:
— Задрямал ли бях?
— Не, леко се беше унесъл.
— Извинявай.
— Трябва да се опиташ да поспиш поне осем часа. Освен ако се съмняваш, че имаш мозъчно сътресение. Тогава е по-добре да останеш буден.
— Казах ти, че нямам сътресение.
— Добре. — След кратко мълчание го попита: — Как разбра къде живея?
— Лоусън ми даде адреса. Изпратих цветя.
— О! Все още не съм прочела картичките. Благодаря.
— Моля.
Той се загледа във върха на ботуша си. Крачолите на джинсите му бяха влажни, но ботушите бяха запазили краката му сухи. Изглежда, не обърна внимание на капките кръв, с които бе изцапана кожата.
Най-сетне я погледна.
— Откъде разбра?
— Кое?
— За мен и Джилиън.
— Че сте спали заедно?
Рязко кимна.
— Сподели с мен, когато се прибра в онази нощ.
Чийф отново втренчи поглед в ботуша си.
— Не излъгах Лоусън, когато казах, че не зная в колко часа си е тръгнала. Не се сбогува. — Хвърли поглед към нея и отново се съсредоточи върху ботуша. — Измъкнала се е, докато съм спял.
— Решила е, че е най-добре да те остави на мира. Сторило й се е по-неуместно да остане до сутринта. — Той я изгледа, сякаш очакваше по-пълно обяснение. — Някои мъже се чувстват неловко на следващата сутрин. Хрумнало й е, че би предпочел да се събудиш сам.
— Грешала е.
— Е… — Замълча за няколко мига. — Не е знаела как да постъпи. Не беше наясно с протокола при забежките за една нощ. — Сините му очи я пронизаха. — Истина е — увери го тя. — В това отношение бяхме различни.
— И Джилиън каза така.
— Нима?
— Докато се преструваше на теб, се описа като импулсивна натура. Каза, че Мелина Лойд осъществява намеренията си, без да умува.