Тя се усмихна с тъга:
— Това е характерно за мен, но не бе в стила на Джилиън. Беше доста по-благоразумна. Трябва да се чувстваш поласкан, Чийф. Нарушила е принципите си, като е преспала с теб. Означавал си много за нея.
— Тогава защо…
Гневно прекъсна въпроса си.
— Обясних ти защо си е тръгнала, без да се сбогува.
— Да, да — промърмори той. — Каза, че се е прибрала между два и три часа?
— Извини се за закъснението, но я дочаках.
— За да чуеш как е минала вечерта?
— Да.
— Е, и? — попита Чийф.
Тя настръхна:
— Какво искаш, оценка? От слаб до отличен? По десетобалната система? Или просто в каква категория си поставен? Не ти ли се струва детински наивно?
— А размяната на близначки не е ли? — попита той, леко повишавайки тон.
Мелина размаха ръце пред лицето си и стана.
— Увлякохме се.
Забравила за наранения си крак, заби пети в пода и направи гримаса на досада.
— Боли ли те кракът?
— Защо дойде тук, Чийф? Какво се случи тази вечер, та те накара да връхлетиш през задната ми врата?
— Бях в един клуб на…
— Грийнвил. Вече ми каза.
— Докато вървях към колата си, срещу мен изскочиха двама типа.
— И те пребиха.
— Точно това се канеха да сторят. Опитаха се да ме натикат в микробус, като сипеха закани, че ще ме убият. Мисля, че щяха да ги изпълнят, ако на паркинга не се бе появила друга кола. Когато я видяха, скочиха в микробуса и офейкаха. Хората от колата забелязаха, че съм ранен и предложиха да помогнат, да се обадят на 911 или в полицията. Казах им, че става въпрос за семейна вражда и е най-добре проблемът да бъде разрешен лично. Помолих само да повикат такси… Знаеш останалото.
— Можеш ли да опишеш нападателите?
— Бяха със скиорски маски.
— С маски? Господи! Видя ли номера на микробуса?
Той поклати глава:
— Беше твърде тъмно. Не видях дори от кой щат е. Цветът бе тъмен, не мога да кажа точно какъв.
— И не се опитаха да те ограбят? — попита тя, когато погледна към скъпия му часовник.
— Не бяха крадци, Мелина. Недвусмислено заявиха, че възнамеряват да ме убият — и успяха да ме убедят. Не говореха празни приказки. Не съм страхливец… — Спомни си, че тя го бе нарекла именно така, и добави: — Въпреки твоето мнение. Във всеки случай онези типове ме накараха да повярвам в Провидението. Щяха да изпълнят заканите си.
Чийф не бе от хората, които преувеличават. Не беше нужно да драматизира, за да събуди интерес. Привличаше внимание дори когато стоеше неподвижен. Не се налагаше да измисля истории за огнедишащи дракони, за да се представи като принца от приказките.
— Защо мислиш, че са избрали точно теб?
— Не бях случайна жертва, Мелина — каза той с нарастващо раздразнение. — Причакали са ме. Мен, а не, когото и да е.
— Изрекоха ли името ти?
— Не слушаш ли?
— Добре, добре, познали са те. Тогава положението е доста сериозно. Защо веднага не уведоми полицията?
Той прехапа крайчеца на устната си за миг и отново заговори с леко вълнение:
— Помисли. Преди два дни Джилиън бе убита в леглото си. Била е набелязана. Думите, написани на стената, съдържат недвусмислен намек за мен и факта, че спахме заедно. Явно това е вбесило някого.
— Дейл Гордън.
Той гневно подсмръкна.
— Тази вечер не бях нападнат от призрак. Може би вярваш в съвпаденията, но не и аз. Проявявам поне известен скептицизъм. Вярвам в причините и следствията. Когато чуеш звънеца, запитваш се защо звъни. По време на обучението непрекъснато ми втълпяваха да следя за предупредителни сигнали и незабавно да ги проверявам. Естествено понякога човек тълкува сигналите погрешно. Понякога тревогата се оказва фалшива. Но трябва да се провери. Предупредителните сигнали са създадени с цел и тази цел е да ни подготвят за опасности. Мисля, че едно убийство, едно самоубийство и един опит за убийство са знак, че в тази история има нещо ужасно, което не е напълно разгадано.
— Мислиш, че между убийството на Джилиън и нападението срещу теб тази вечер има връзка?
— Да. Освен това и ти смяташ така. — Погледна я съсредоточено и очите му отразиха светлината, която влизаше през отворената врата на банята, като синкави огледала. — Ако не съм добил напълно погрешна представа за теб, ти смяташ, че обобщението на Лоусън за случилото се е твърде просто. Не си съвсем съгласна, че е станало точно така, както твърди той. Не си убедена, че Дейл Гордън е действал сам, нали?
Погледите им се срещнаха в полумрака, бе така напрегната, че едва успя да си поеме дъх. Най-сетне промълви:
— Искаш ли чай?
Деветнайсета глава
— Чай?