— Понякога пия, за да се отпусна.
— А опитвала ли си бърбън?
— В комбинация с болкоуспокояващо?
— Още по-добре.
— Ще видя дали имам.
Излезе от стаята. Докато бе сам, Чийф разгледа обстановката. Спалнята бе уютна, обзаведена с женски вкус, но нямаше нищо натруфено. Бе подредена, но не прекалено строго. На нощното шкафче бе поставена снимка на близначките в рамка. Той стана от фотьойла, взе я и погледна двете усмихнати лица.
— Можеш ли да ни различиш?
Мелина се върна с две високи чаши.
— Не. Благодаря.
Поколеба се, преди да му подаде едната.
— Не искаш ли?
Чийф взе чашата.
— Не, не мога да ви различа. И благодаря за питието.
— Моля.
— Значи прие предложението ми.
— Това ми отне по-малко време, отколкото да приготвя чай. — Кимна към снимката. — Аз съм отдясно.
Чийф отново погледна двете лица, поклати глава и промърмори:
— По дяволите!
Закрепи рамката върху нощното шкафче и отново се настани на фотьойла. Мелина седна на ръба на леглото и облегна глава на таблата, но остана загледана в снимката.
— Все още не съм изживяла скръбта си.
— Не си имала време.
— Така е, предполагам.
— Ще те връхлети изведнъж. Неочаквано. Сякаш върху теб се стоварва тон тухли. Ще осъзнаеш, че си е отишла завинаги. Тогава ще скърбиш.
— Говориш така, сякаш си го преживял. Загубил ли си някой близък?
— Майка си. Преди седем години. Беше мъчително.
— Когато родителите ни починаха — почти един след друг, — с Джилиън взаимно си помагахме да превъзмогнем мъката.
— Само двете ли бяхте? Нямате ли други братя и сестри?
— Само двете. Сега останах сама. — Замислено прокара пръст по ръба на чашата. Когато срещна погледа му, попита: — А баща ти?
— Жив е. — Нямаше какво да добави по въпроса и навярно усетила това, Мелина престана да любопитства. След продължително мълчание, което бе знак, че темата за скръбта е изчерпана, той отбеляза: — Странно положение, Мелина.
— Защо? Съгласна съм с теб, но защо смяташ, че е странно?
— Обикновено когато имам късмета да бъда в спалнята с красива жена и силно питие, не разговаряме за смърт и неразгадани мистерии.
Тя се усмихна, но насила.
— И за мен вече нищо не е нормално. След убийството на сестра ми всичко се промени.
— Тогава ще ме разбереш, когато ти кажа, че откакто се запознах с Джилиън, след като двете сте се разменили, животът ми се превърна в кошмар.
Изправи се като ужилена. Голият й крак се подаде и Чийф престана да се пита дали е облечена с нещо под халата. Гневно остави чашата си на нощното шкафче и застана срещу него.
— Знаеш ли какво ми хрумна току-що? Че всичко това нямаше да се случи, ако не беше ти?
— Права си. — Спокойният му тон я изненада. Беше очаквала да започне спор. След тази реакция не можа да каже нищо. — Успокои ли се? Готова ли си да ме изслушаш?
Мелина ядосано се отпусна на леглото и скръсти ръце пред гърдите си. Чийф учтиво попита дали да й налее още питие. Тя поклати глава.
— Добре — започна той. — Да изложим всичко, което знаем, да преценим нещата от всички гледни точки и да опитаме да стигнем до изводи. Съгласна ли си?
— Защо правиш това? — попита го. — Онзи ден в участъка ясно показа, че не желаеш да се замесваш, че си безучастен наблюдател и че колкото по-скоро се отървеш, толкова по-добре.
— Отначало наистина мислех така. Не исках да бъда въвлечен в бъркотия, за която нямам никаква вина. Права си, беше егоистично от моя страна. Сега се чувствам различно.
— Защо е тази внезапна промяна? Заради заплахата за живота ти? Или съвестта ти е заговорила?
— Съвестта ми заговори — каза Чийф и се усмихна. Тя не му отвърна. — Добре, натяквай ми го, Мелина. Заслужавам го, след като се държах като идиот.
— Увърташ.
След кратко колебание той каза тихо:
— Не желая да споделям каква е причината да дойда тук.
— Има ли нещо общо с Джилиън?
— Отчасти. Всъщност свързана е главно с нея.
Не обясни по-подробно, но за щастие тя се задоволи със съкратената версия.
— Друго?
— Мисля, че онзи, който е поръчал убийството на Джилиън, се опита да убие и мен тази вечер. — Успя да привлече вниманието й. Тя наостри слух. Враждебността, която струеше от нея, не бе така силна, както преди малко. — Поне ме накараха да повярвам, че се канят да ме убият. Може би е тактика за сплашване.
— Значи признаваш, че си изплашен?
— По-скоро ядосан. Може би просто индианската ми кръв е закипяла, но няма да допусна негодниците, които се нахвърлиха върху мен в тъмнината, опитаха се да ме отвлекат и ме заплашиха със смърт, да се измъкнат безнаказано.
Тя се замисли за няколко мига и безпомощно тръсна ръце: