— Но убиецът на Джилиън е мъртъв, Чийф.
— Нима вярваш, че Дейл Гордън е действал сам?
— Струва ми се правдоподобно.
— Тогава защо беше пред дома му снощи?
Мелина изненадано зяпна.
— Минах оттам — продължи Чийф. — Около сградата все още имаше полицейска лента, но се отбих с надеждата да се убедя, че онзи болен тип е единственият виновен за смъртта на Джилиън. Видях те в колата ти. Така се бе загледала в ужасяващата бърлога, че дори не ме забеляза. Разбрах, че не съм единственият, който смята, че Лоусън е пропуснал нещо. Убийството не е било просто действие на смахнат нещастник.
— И аз отидох с тази надежда — призна тя. — Да проумея, че всичко е свършило. Да открия нещо, което би ме убедило в това.
— И?…
— Стигнах до същото заключение като теб, Чийф. Има още нещо. Не мисля, че онзи жалък негодник е действал сам. Предполагам, че е бил манипулиран.
— Мислиш, че някой е знаел за маниакалната му страст към Джилиън и се е възползвал от нея, за да го накара да я убие?
— Нещо подобно. — Отчаяно заудря с юмруци по матрака. — Но кой? Защо? Джилиън нямаше врагове.
Той пресуши чашата си. Нито питието, нито болкоуспокояващата таблетка облекчиха пулсиращата болка около окото му. Почувства, че клепачът продължава да се подува, въпреки че го притискаше с торбичка лед. Понеже не помагаше, я остави.
— Мисля си и за двамата индианци, които поискаха да разговарят с мен. — Разказа й за срещите си с Декстър Лонгтрий и Джордж Абът. Мелина го изслуша без коментар. — Абът е послушно куче, но Лонгтрий е вожд, със страховита външност. Член е на междуплеменния съвет, очевидно има голямо влияние и е доста заможен. Убеждаваха ме да се включа в сдружение, което основават. — Описа й целите на Организацията за защита на население на Америка. — Искат да стана техен официален говорител.
— Звучи страхотно.
— Напротив.
— Защо?
— Никога не съм участвал в начинания, свързани със съдбата на индианците. И никога не съм бил ничия марионетка.
— Мислиш ли, че целят да те превърнат именно в това?
Недоверието й го ядоса.
— Да! Опитаха се да ме притиснат и принудят да дам отговор веднага. Казах им да се разкарат. Учтиво и завоалирано. После Лонгтрий ми се обади, броени минути след разпита на Лоусън, и намекна за „неприятни обстоятелства“ и „проблеми с полицията“, които предполагал, че може би са ме накарали да променя решението си.
Това й бе достатъчно, за да разбере какво го безпокои. Замислено смръщи вежди и присви устни.
— Мислиш, че е възможно нападателите да са били изпратени от Лонгтрий?
— Мина ми през ум.
— Индианци ли бяха?
— Не зная. Казах ти, че носеха маски.
— Но няма логика, Чийф. Не биха искали смъртта ти. Нужен си им, за да бъдеш техен представител.
— Вече споменах, че може би просто са искали да ме сплашат. — Погледна я право в очите. — Но нямам обяснение за първия им ход.
— Първия им ход? — За миг очите й издадоха недоумение, след което тихо попита: — Убийството на Джилиън?
Чийф се приближи към леглото и седна срещу нея.
— Възможно ли е да са я използвали?
— Искаш да кажеш, да са я придумали да преспи с теб?
— Нещо подобно.
Тя отвърна с насмешка:
— Откачил си. Първо, никой не би могъл да я накара да преспи с когото и да било.
— Не твърдя…
— Второ, идеята да се разменим за онази вечер не беше нейна. Аз настоях. Обясних това на Лоусън, но ти не присъства на разговора. Аз предложих на Джилиън да се срещне с теб. Отначало не искаше и да чуе. Но по-късно й се обадих и я убедих.
— Защо накрая е склонила?
— Мисля, че е проявила желание да се запознае с теб. Или…
— Или какво?
— Нищо. — Тя извърна глава. — Не зная защо Джилиън промени решението си.
— Хайде де! — гневно каза той. — Нали твърдеше, че не сте имали тайни една от друга?
— Но и не предавахме доверието си.
— Сега това няма значение. Джилиън е мъртва.
Изведнъж я обзе ярост:
— Благодаря, не беше нужно да ми го напомняш. Всъщност искам да си тръгнеш. Веднага.
Изпита съжаление, когато видя в очите й сълзи, но я притискаше колкото, за да защити себе си, толкова и заради самата нея. Не по своя вина двамата се бяха замесили в нещо мистериозно и опасно. Трябваше да разбере какво е. Да се пребори с него, дори ако е неизбежно за миг да причини още болка на тази жена, която вече страдаше достатъчно заради смъртта на сестра си.
Обхвана раменете й.
— Мелина, възможно ли е Лонгтрий или някой друг да се е свързал с Джилиън между срещата ви на обяд и обаждането ти, когато се е съгласила да ме придружи?
— Да се е свързал с нея?
— Може би са я заплашили.