Погледът й се спря близо до токата му и това го накара да се почувства неловко. Смути се при мисълта, че Джилиън й е описала преживяванията си с него. Изгаряше от любопитство да разбере какво точно й е казала, колко подробен е бил разговорът им. Сигурно между сестри, дори еднолични близначки, съществува граница, отвъд която не споделят всичко за сексуалния си живот.
Въпреки че Мелина бе нарекла любопитството му детински наивно, би дал всичко, за да узнае каква оценка му е поставила Джилиън. „Страхотен“? „Некадърник“? Или убийственото определение, когато става дума за секс, „горе-долу“?
Стори му се, че цяла вечност остана загледана в колана му. Най-сетне вдигна глава и го погледна право в очите. Почувства, че страните му пламват. Навярно Джилиън не бе споделила с нея и това. Просто не можеше да си представи как казва: „Задоволих го с уста.“
Унесе се в еротичен спомен за първото от многото изживявания, които бяха имали в онази нощ. Изплува в съзнанието му, завладя го и неочаквано почувства възбуда.
Но Мелина му бе задала въпрос и знаеше, че трябва да отговори адекватно.
— Лоусън?
Какво ли бе казала за детектива?
— Преди малко намекна, че е пропуснал нещо.
— Наистина смятам така — потвърди той, доволен, че бе отвлякла вниманието му. — Безспорно е опитен и добър в професията си. Мисля, че подходи към случая с добри намерения. Но е твърде зает. Претоварен с работа и ниско платен. Бързаше да приключи случая и прие доказателствата твърде лековерно.
— Доказателства, които са твърде очевидни.
— Напълно споделям мнението ти. Дейл Гордън изглеждаше необичайно организиран за човек, който току-що е преживял психически срив и е извършил хладнокръвно убийство. Сякаш бе поднесъл всички улики на тепсия, така че и кръгъл идиот да стигне до заключението, че той е убиецът.
Ледът в торбичката се бе стопил, но му донесе известно облекчение, когато отново я доближи до отеклия си клепач. След миг Мелина му нанесе словесен удар:
— Е, може би ФБР ще хвърли светлина по въпроса.
Чийф неволно пусна леда:
— Обадила си се на ФБР?
— Не. Те ме потърсиха. Агентите ще пристигнат в девет часа. — Погледна часовника на шкафчето. — Можеш да останеш.
Двайсета глава
— Тя ме излъга.
Щом тези думи достигнаха до слуха му от тонколоните, брат Гейбриъл се намръщи. Винаги бе мразил неочакваните телефонни обаждания посреднощ. Обикновено спеше като бебе и късните съобщения смущаваха спокойния му сън. Освен това обикновено бяха свързани с лоши новини. Скорошното обаждане на Дейл Гордън бе типичен пример.
Гордън почти истерично му бе докладвал за прегрешението на Джилиън Лойд с астронавта. Бе последвала дълга безсънна нощ. Накрая всичко се бе уредило и полицейското разследване бе приключило по желания начин.
Сега пък какво?
Опитвайки се да смекчи въздействието на неизбежните лоши вести, мистър Хенкок му бе поднесъл чаша горещо какао. Отпи глътка. Беше точно такова, каквото го обичаше — димящо и с капка ментов ликьор.
— Предполагам, че говорите за Мелина Лойд.
— Да — отвърна Джем Хенингс. — Излъга ме.
— Относно какво?
— Обадиха й се от ФБР.
Лекото раздразнение на брат Гейбриъл прерасна в тревога и той гневно стовари чашата си с какао.
— Как разбрахте?
— Бях там и вдигнах телефона в другата стая. Тя помисли, че съм затворил, но подслушах разговора. Беше жена, която каза, че се обажда по молба на специален агент Ханк Тъбайъс.
— От щаба в Далас?
— От Вашингтон.
Новините се оказаха по-лоши, отколкото бе очаквал.
— Дяволи! — изръмжа брат Гейбриъл.
— Да. Сигурен съм, че ще посеят семето на Антихриста.
— Невъзможно — просъска брат Гейбриъл. — Не са толкова могъщи. Нито пък толкова умни.
Бяха просто напаст. Но лъжите им биха разколебали праведните. Брат Гейбриъл не се страхуваше от правителствените агенции. Вярваше в собствените си способности и че ги превъзхожда с умението си да въздейства върху волята на другите. Все пак не биваше да подценява опасността да всеят смут в съвършено действащата му система, ако си наумят нещо.
При масовото самоубийство в Джоунстън той все още бе пастор в първата си църква. Случката му се стори доста интересна. Джим Джоунс бе очернен от медиите, осъден от правителството и заклеймен от обществото. Дори пастор Алвин Медфорд Конуей включи в една от неделните си проповеди молитва за заблудените души. Но дълбоко в себе си се възхищаваше на лидера на сектата за способността му да въздейства върху съзнанието на толкова хора и да ги подтикне да извършат немислимото.