— Да, сър — каза Хенингс с треперещ глас.
— Навярно ерген със славата на полковник Харт е бил с много жени. Знаел е как да й достави удоволствие.
— Предполагам.
Брат Гейбриъл се усмихна, любувайки се на блестящата си способност да манипулира хората. Беше твърде лесно.
— Във всеки случай — продължи той — няма да бъда спокоен, докато зная, че виновникът за провала на нашата Джилиън все още не е наказан.
— Скоро ще бъде, брат Гейбриъл.
— Сатаната го използва. Разбирате това, нали?
— Да.
— Възвърни вярата ми в теб, Джем.
Джем Хенингс помоли за благословия и я получи. Докато изключваше телефона, брат Гейбриъл се обърна към мистър Хенкок, който веднага долови мрачното настроение на своя началник.
— Ужасно разочарование.
Брат Гейбриъл допи какаото си и ядосано блъсна чашата.
— Искам положението в Далас да бъде овладяно.
— Убеден съм, че ще бъде.
— Какво стана със замяната на Гордън?
— В клиниката има петима кандидати за длъжността. Двамата са наши.
— Погрижете се единият от тях да бъде назначен. Това е преуспяваща клиника. Държа да имаме свой човек там.
— Разбира се.
Разсеяно заигра с кристалното преспапие на бюрото си и мислите му отново се върнаха към Мелина Лойд. Кристофър Харт го бе лишил от ценна придобивка. Не бе готов да загуби още една, а Хенингс твърдеше, че вече е доловил „вибрации“ между тях.
Брат Гейбриъл бе започнал да се тревожи, че Джем Хенингс не се справя със задачата да предразположи Мелина. Може би бе по-проницателна от сестра си. Ако бе така, Хенингс не трябваше да допусне нито една грешка.
— Да ви донеса ли още нещо, брат Гейбриъл?
Мистър Хенкок винаги усещаше, когато го налегнат грижи.
— Какво препоръчвате, мистър Хенкок?
— Лесли — заяви Хенкок без колебание. Очевидно вече бе помислил по въпроса. — Приятно момиче. Блондинка. Дойде при нас миналата година от Айова.
— А, да.
Представи си високото, набито селско момиче с лунички по носа.
— Наскоро засякохме писмо, което е написала на родителите си — каза му мистър Хенкок. — За жалост Лесли тъгува за дома си.
Нервите на брат Гейбриъл не издържаха.
— Тук живее като принцеса в палат. Как може да мисли за дома си в Айова?
Най-много от всичко мразеше неблагодарността.
— В писмото си твърди, че се чувства самотна, пренебрегната и лишена от обич.
Брат Гейбриъл стана от бюрото и гневно закрачи към спалнята:
— Доведете Лесли, мистър Хенкок! Тази нощ и аз се чувствам малко самотен, пренебрегнат и лишен от обич.
— Мелина?
Тя промърмори нещо, заровила лице във възглавницата.
Чийф разтърси рамото й.
— Хайде. Размърдай се. Пристигнаха.
Претърколи се и примигна:
— Какво? Кой пристигна?
— Агентите от ФБР.
Отметна завивките, скочи от леглото и се втурна към прозореца. Повдигна щората и погледна навън. До бордюра бе паркирана тъмносиня кола. Слязоха двама мъже с костюми, единият, от които бе чернокож. Спряха се и се огледаха, сякаш за да преценят атмосферата в квартала, след което продължиха по пътеката.
Тя се завъртя и погледна часовника на нощното шкафче. Беше го навила за осем и половина. Сега бе едва осем и двайсет и пет.
— Подранили са.
— Чух колата им. Това ме събуди.
Чийф бе приел предложението й да остане до сутринта. Беше спал в стаята за гости, но очевидно бе прекарал неспокойна нощ. Нараненият му клепач се бе подул още повече и окото изглеждаше почти затворено, а в средата на превръзката, над бузата му, се виждаше тъмно петно от кръв. Беше нахлузил джинсите си, но бе бос и гол до кръста.
— Бързо се облечи. — Хвърли към нея тениска и чифт панталони, които бе взел напосоки от гардероба. — Мисля, че е по-добре да не разберат, че съм тук.
Макар и да й бе неприятно, че е ровил в гардероба и й дава нареждания, осъзна, че е прав. Не можеше да посрещне агентите от ФБР по нощница. Достатъчно смущаващо бе, че щяха да я видят без грим и преди първата чаша кафе.
Очевидно Чийф също не разсъждаваше напълно адекватно. Беше приковал поглед в коленете й като хипнотизиран.
— Чийф? — Той вдигна глава и я изгледа озадачено. — Трябва да се облека — каза тя и посочи към дрехите, които небрежно й бе подхвърлил.
— О, разбира се. Ще бъда в стаята за гости. — Бързо се обърна и излезе в коридора.
— Чийф?
Плахо надникна вътре:
— Какво има?
— Защо не желаеш да разберат, че си тук?
Той посочи лицето си.
— Ще поискат обяснение за това. Все още нямам такова. Побързай.
Отново изскочи навън. Тя трескаво свали късата си нощница, облече се за рекордно кратко време и докато обуваше чифт маратонки, на вратата се позвъни. Когато мина покрай стаята за гости, забеляза, че вратата е леко открехната. Прокара пръсти през косите си, докато прекосяваше всекидневната, и посегна към секретната брава точно когато прозвуча второ позвъняване.