— Извинете — задъхано каза тя и отвори вратата.
— Мис Лойд?
Федералният агент погледна към, картинката на птиче на тениската й. Тя смутено я приглади.
— Пристигате с половин час по-рано.
— Извинете. Движението не се оказа толкова натоварено, колкото очаквахме. Аз съм специален агент Ханк Тъбайъс. Това е агент Патърсън.
Едновременно показаха картите си за самоличност. Отдръпна се да им стори път.
— Заповядайте.
Тъбайъс седна на мястото, което бе посочила. Явно бе забелязал неугледния й вид.
— Събудихме ли ви?
— Да. Заспах едва в три часа. След убийството на сестра ми почти не мога да спя.
— Разбирам ви — мрачно каза Патърсън. — Моите съболезнования.
— Благодаря.
— Няма ли някой приятел или роднина, отседнал при вас?
Сети се за Чийф, който се криеше в стаята за гости. Не беше нито приятел, нито роднина, така че отговорът й не бе съвсем лъжа:
— Няколко приятелки предложиха да останат при мен, но предпочетох да съм сама.
— Навярно изборът ви е разумен. — Усмивката на Тъбайъс й се стори някак неискрена. — Скръбта е нещо, което човек изживява сам.
— Искате ли кафе? Мисля, че мога да ви почерпя.
— Струва ми се добра идея. Мистър Патърсън?
— С удоволствие. Благодаря.
— Ще се върна след минута. Тогава ще поговорим по същество. Нямам търпение да чуя какво имате да ми кажете.
— Ние също — увери я Тъбайъс.
Остави ги сами в хола и влезе в кухнята. Сякаш оттам бе преминал ураган. По пода все още имаше счупени стъкла, разлято вино и следи от кръв — нейна и на Чийф. Окървавените кърпи бяха струпани на масата.
Опасно бе да се стъпва по пода дори с обувки. Стъклата изхрущяха под гумените подметки на маратонките й. Взе от килера метла и лопата и тъкмо започваше да разчиства пътека, когато Тъбайъс и Патърсън влязоха при нея.
— Какво се е случило тук? — попита Тъбайъс.
Не можеше да му каже истината, без да намеси Чийф.
— А… снощи имах малко произшествие.
Тъбайъс, който очевидно имаше навик да настоява за подробна информация, не откъсна поглед от нея.
— Лампата примигна от бурята — импровизира тя. — Внезапната тъмнина ме изплаши. Изпуснах бутилка вино. Стъпих на счупено стъкло. — Сви рамене с насмешка към себе си. — Снощи бях твърде уморена и не можах да почистя.
Тъбайъс се загледа в петната от кръв по пода и кърпите.
— Порязали сте се?
— Едно стъкло се заби в петата ми.
— Отидохте ли в болницата?
— В болницата? Не, не беше толкова сериозно. Всъщност парчето бе съвсем малко.
— И причини толкова силно кървене?
Тя отмести поглед към Патърсън, а след това отново към Тъбайъс. Смутено се засмя и отвърна:
— Нали знаете, понякога от съвсем малък разрез изтича доста кръв. Стори ми се, че никога няма да спре.
— Трябва да бъдете по-внимателна, Мелина.
— Прав сте. Определено трябва да внимавам повече. — Бързо се обърна към кафеника и го извади от нишата между шкафовете, където стоеше. — Закусихте ли по време на полета от Вашингтон, агент Патърсън?
— Сок, кафе и кифла, ако това може да се нарече закуска.
Тя извърна глава към тях и чаровно им се усмихна.
Никой от двамата не очакваше това, което последва.
Цветята във вазата на плота отдавна бяха увехнали. Вечерта Джем ги бе пренесъл там, вместо да ги изхвърли. Бяха сухи и потъмнели, а водата бе мътна и имаше неприятен мирис на тиня.
Тя посегна към вазата, завъртя се и я запрати към главата на Тъбайъс заедно с цветята и съболезнователната картичка, прикрепена с тънка розова панделка. Улучи слепоочието му и кожата се разцепи при удара.
— По дяволите! — изрева той. Стенейки от болка, политна към масата и събори панера е плодове на пода. Портокалите и ябълките се търкулнаха между стъклата и увехналите цветя по напоения със застояла вода мокет.
Докато Тъбайъс се опитваше да се изправи, Патърсън се втурна към нея. Отдръпна се от пътя му и опита да прескочи Тъбайъс, за да стигне до вратата, но той протегна ръка и хвана глезена й. Загуби равновесие, ключицата й силно се удари в касата на вратата и тя извика.
Внезапно се появи Чийф, побутна я встрани, докато влизаше в кухнята, и грабна един стик за голф. Двамата мъже бяха изумени, когато го видяха, и той се възползва от момента на изненада. Замахна с все сила и заби стика в ребрата на Патърсън. Той се преви надве. Чийф му нанесе нов удар в тила. Патърсън изръмжа и падна по корем.