Но гърбът му послужи като трамплин на Тъбайъс, който се хвърли към Чийф.
— Мелина, бягай!
Преди да доизрече предупреждението си, Тъбайъс го сграбчи и блъсна с лице към стената. Той изпусна стика и очакваше да бъде повален в безсъзнание, но като по чудо лакътят му се озова срещу адамовата ябълка на Тъбайъс. Противникът му залитна назад, а след това се опита да го удари с глава, което накара Чийф да се претърколи през прага. Преди да успее да се върне, Тъбайъс рязко затвори, завъртя се и посегна към нея с една ръка, а с другата извади револвер от кобура, скрит под сакото му.
Беше бърз, но не достатъчно, за да изпревари реакцията на Мелина. Тя бе взела стика за голф. Преди той да измъкне ръката си изпод сакото, младата жена го стовари върху китката му достатъчно силно, за да счупи някоя кост.
Чийф отново влезе с трясък. С хватка от „карате“ удари Тъбайъс в тила. Изтръпналата му от болка ръка изпусна пистолета, той облещи очи, коленете му се превиха и мъжът се строполи на пода като чувал с цимент.
Патърсън все още лежеше неподвижно.
Чийф опря ръце на коленете си и сведе глава. Дишането му бе тежко и учестено. Покашля се и изтри разкървавения си нос.
— Надявам се да имаш основателна причина.
— Не бяха от ФБР.
— Доколко си сигурна в това?
— Той ме нарече Мелина.
— Нарекъл те е Мелина?
— Не е ли малко необичайно за сухар от ФБР?
— Може би, но това не е основателна причина да нападнеш федерален агент, Мелина.
— Има и друго. Снощи ми казаха, че агент Патърсън е от щаба в Далас. Когато попитах за полета му от Вашингтон тази сутрин…
— Чух.
— Защо агент от ФБР би изрекъл подобна лъжа?
— Мамка му! — извика той, с което сякаш изрази всичките си чувства, породени от случилото се, особено от болката в носа, който продължаваше да кърви. — Предавам се. Защо?
— Не зная.
Сега, след като схватката бе свършила, инстинктът й за самосъхранение отстъпи място на здравия разум. Може би имаше твърде развинтено въображение. Като се имаха предвид събитията от седмицата, може би бе реагирала пресилено, защото непрекъснато се озърташе за подставени лица и не можеше да разпознае добрите хора. Ако бе така, не само тя бе загазила, а бе въвлякла и Чийф.
— Може би греша — каза плахо.
Той се замисли, коленичи до Тъбайъс и извади от джоба му малък черен портфейл. Разтвори го, погледна картата и я обърна към Мелина.
— Мисля, че е истинска.
Снимката изглеждаше оригинална. Тя закри устни и прошепна:
— По дяволите!
Чийф се изправи и погледите им се срещнаха за няколко мига. Най-сетне той каза:
— Не вярвам.
— Аз също — задъхано промълви тя. Чийф кимна по посока към спалните.
— Вземи ключовете си.
Двайсет и първа глава
— Мили!…
Недоизреченото възклицание бе на федерален агент Патърсън, който влезе след специален агент Тъбайъс в кухнята на Мелина Лойд.
Двамата мълчаливо огледаха стаята, преценявайки щетите. Накрая Патърсън се обърна към по-опитния си колега от щаба във Вашингтон и попита за мнението му:
— Някаква идея?
Тъбайъс побутна увехналите венчелистчета на едно цвете с върха на обувката си.
— Освен очевидното, че тук е имало схватка, нямам и най-смътна представа.
Мелина не бе отворила, когато бяха позвънили, и Тъбайъс бе открил, че входната врата е отключена. Открехна я и извика името й. Но в пустото жилище цареше пълна тишина.
Дали преднамерено му бе скроила този номер? Това би могло да означава, че има какво да крие. Нежеланието на хората да бъдат разпитвани обикновено бе знак, че са замесени в нещо незаконно. Или ако не бе имала друг избор, освен да остави къщата отключена и пуста, можеше да има много обяснения. Никое от тях не бе приятно. Или — тази вероятност го изпълни с ужас — ако я бе сполетяла същата участ като сестра й, нямаше смисъл да очаква отговор.
Безшумно, общувайки с жестове, с Патърсън влязоха. Разделиха се и Тъбайъс се насочи към тази част от къщата, в която се намираха холът, трапезарията и кухнята. Патърсън тръгна по коридора. Скоро се убедиха, че къщата е празна. Тъбайъс прибра револвера си, застана на прага на кухнята и се опита да си обясни какво точно се е случило, докато чакаше Патърсън.
Сега вдигна глава и посочи с брадичка към другото крило.
— Какво е положението там?
— Две спални. И в двете е спано. В банята има окървавена кърпа. Превръзки. Петна от засъхнала кръв по мокета и калъфката на възглавницата в стаята, която, изглежда, е за гости. Торбичка, пълна с вода.
— Вода?
— Може би е разтопен лед.
— Възможно. Ако някой е бил ударен по главата с онази ваза.