Патърсън кимна.
— Обяснимо. Вратата на гардероба е отворена, но нищо не е разместено, както и в чекмеджетата на бюрото. Кутията с бижута е непокътната. Няма признаци за обир. Нито пък следи от борба, освен тук.
Докато мислено отсяваше фактите от устния доклад на Патърсън, Тъбайъс несъзнателно приглади скъпата си копринена вратовръзка. Беше сребриста на цвят и съвършено се съчетаваше с ризата му и тънките райета на тъмносиния костюм. Нямаше друго хоби, освен ежедневните тренировки във фитнес зала. Не ползваше дълги отпуски и не предприемаше пътувания до екзотични места. Не притежаваше яхта, ски или стикове за голф. Придвижваше се със служебна кола и нямаше друга. Живееше сам в малък апартамент, в който използваше втората спалня за допълнителен гардероб. Дрехите бяха единственото, за което си позволяваше да харчи пари, и винаги се обличаше по последна мода.
— Значи целият екшън се е разиграл тук — замислено каза той.
— Освен ако съм пропуснал нещо.
— Ще погледна — каза Тъбайъс.
— Няма да се почувствам обиден.
Но вместо да тръгне към спалните, Тъбайъс пъргаво се придвижи в другия край на кухнята, като пристъпваше по края, за да не заличи нещо, което по-късно би могло да се окаже важно доказателство. Все още не знаеше за какво престъпление. Хвана бравата на задната врата с носна кърпа и я отвори.
— Гаражът е празен. Къде ли е колата й? — запита се той.
— Да се обадя ли в полицейския участък?
— Да, ако обичате.
— Какво да докладвам?
— Проклет да бъда, ако зная. Никакви следи от взлом. Няма труп.
— Отвличане?
— Възможно — вяло се съгласи Тъбайъс.
Патърсън позвъни в полицията.
По-старшият агент излезе от кухнята, мина през непокътнатата всекидневна и продължи по коридора. Първо влезе в стаята за гости и огледа леглото, в което наскоро бе спал някой. Както бе забелязал Патърсън, върху калъфката на възглавницата имаше петно от кръв. И още нещо. Тъбайъс се наведе, за да определи какво е, но го остави недокоснато, за да бъде описано от местната полиция и добавено към веществените доказателства.
Премести се в главната спалня и застана до леглото на жената. Нощницата изглеждаше небрежно свалена, а не разкъсана при ожесточена борба. Само на едната възглавница имаше вдлъбнатина. Беше спала сама.
Видя снимката върху нощното шкафче и все още я гледаше, когато влезе Патърсън.
— Тръгват. — Забеляза какво е привлякло вниманието на Тъбайъс и каза: — Видях я по-рано. Удивително, нали?
Тъбайъс бе научил, че сестрите Лойд са близначки. Лоусън му бе казал това при срещата им рано сутринта.
— При всякакви обстоятелства биха могли да се разменят — беше го уверил детективът. — Не бих ги разпознал. Ако Джилиън не бе мъртва.
По молба на Тъбайъс детективът от отдел „Убийства“ им бе предоставил допълнителна информация.
— И двете са имали успех в кариерите си. И двете са били неомъжени. Но Джилиън е била сгодена.
— Какво можете да ни кажете за годеника?
— Негодник — лаконично отговори Лоусън. — Между нас да си остане.
— Бихте ли дали по-точно описание?
— Негодник от класа.
Ако всичко, което научиха от Лоусън за Джем Хенингс, бе вярно, определението бе подходящо. Тъбайъс каза:
— Сигурно сте проверили алибито му.
— Беше потвърдено. Освен това не открихме мотив. Изглеждаше истински разстроен.
— А Мелина? — продължи да разпитва Тъбайъс.
— Какво за нея?
— Имала ли е мотив?
Детективът решително поклати глава.
— Не. Дори застрахователна полица. Близначките са се споразумели да направят любимата си благотворителна организация свой наследник. След покриването на разходите по погребението и изплащането на дължимите сметки, всичко, което е притежавала Джилиън, става тяхна собственост.
— И Мелина няма нищо против?
— Не я попитах, но мисля, че не беше нужно. Преди няколко години са дарили цялото наследство от родителите си на същата организация. Сумата не е била голяма, но прилична. Никоя от двете не е получила и цент от нея.
В края на разговора Лоусън каза:
— Ако мнението ми има някакво значение, Мелина Лойд е напълно чиста.
— Нали тя е последният човек, видял Джилиън жива? — попита Патърсън.
— Да — отвърна детективът. — Освен убиеца. Който не е тя. Ако търсите някакъв заговор, бих заложил главата си, че не е замесена.
Тъбайъс бе добил ясна представа за Мелина Лойд и покойната й близначка. Явно бяха споделяли едни и същи ценности. Освен това, както личеше от тази снимка, физическата прилика помежду им бе изумителна.
— Лоусън не е преувеличил — отбеляза той, докато изваждаше клетъчния си телефон.