— Снощи трябваше да получите картите за самоличност.
— Бяха най-сполучливите, които могат да се купят — увери го Джошуа. — Дори истинският Тъбайъс трудно би доказал, че са фалшификати.
— Тогава сигурно ви е издало нещо, което сте казали. — Джем накара Джошуа да разкаже подробно за срещата и да предаде разговора дума по дума. — Това е, идиот такъв! — процеди той през зъби, когато Джошуа стигна до частта за полета на Патърсън от Вашингтон. — Той трябваше да е от щаба в Далас.
— Не ми казахте това.
— Разбира се, че ти казах.
— Напротив! — упорито отрече Джошуа.
— Е, така е разбрала, че не сте тези, за които се представяте.
Джошуа описа схватката.
— Веднага щом се съвзехме, офейкахме.
— И нямаше следа от Мелина и Харт?
— Бяха изчезнали. Колата й я нямаше.
Джошуа не бе успял да очисти Харт. Бе допуснал Мелина да изчезне. Може би се бе повлиял от духовната нищета около себе си и бе загубил способностите си. Какво друго обяснение можеше да има за пълния провал на последните му две задачи?
Винаги съществуваше риск, когато човек разчита на хора, податливи на манипулация. Онези, които толкова лесно можеха да бъдат вербувани, не блестяха с особен ум. Например Дейл Гордън. Той бе гениален учен. Изцяло отдаден на Програмата. Но след като бе изпълнил мисията си, бе станал неудобен. За съжаление не бе достатъчно умен, за да се сети да унищожи всички снимки и сведения за Джилиън в апартамента си. Така бе въвлякъл клиниката в разследването.
Джем Хенингс не би допуснал подобна грешка. Все още изпитваше негодувание, че брат Гейбриъл е поръчал убийството на Джилиън, без дори да се консултира с него. Беше истински шокиран, когато пристигна в къщата и видя тялото й. Думите на стената бяха първото, което го бе навело на мисълта, че се е оказала неподходяща за Програмата, но едва при разпита на Лоусън, когато бе чул Кристофър Харт да описва Дейл Гордън, бе осъзнал какво се е случило и защо.
Брат Гейбриъл никога не би допуснал грешка. Той бе съвършен. Единственият виновник бе Гордън, който не бе обмислил всичко и не бе постъпил по-разумно. „Гордън, проклет идиот!“, помисли си Джем сега. Явно бе надценил способностите на още един некадърник.
— Ти ме разочарова, Джошуа — каза с укорителен тон. — Два пъти.
— Защо не поискахте просто да застреляме онзи тип? Да отвлечем момичето, когато отвори вратата? Щеше да бъде по-лесно. За какво беше целият този театър? — ехидно попита Джошуа.
Джем не обърна внимание на критичната забележка за тактиката му.
— Нямам друг избор, освен да докладвам на брат Гейбриъл за провалите ви.
Това име събуждаше страхопочитание. Брат Гейбриъл бе богоизбран, единственият човек на Земята, на когото Бог бе поверил бъдещето на света, и дори най-силните мъже би трябвало да се боят от неговото неодобрение. Да разочароваш брат Гейбриъл бе все едно да вдигнеш ръка срещу Бога.
— Не сме се провалили — възрази Джошуа. Гласът му не издаде уплахата, която Джем очакваше да долови. — Имаме и друг план. Забравихте ли?
Джем изведнъж си спомни. Бе толкова разстроен заради провала им, че едва не забрави за резервния вариант. Най-сетне се опомни и успя да си поеме дъх.
— Сигурни ли сте, че ще успеете?
— Да. Не могат да изчезнат. Какво да правим с двамата?
Това бе уместен въпрос. Какво бе разбрала Мелина и за какво се досещаше? Освен него, кой би могъл да знае, че сутринта ще бъде посетена от федерални агенти? Ако го попита за това, какво би обяснил? А ако се обади на полицията или ФБР?
Беше му нужно време да помисли, да прецени вероятностите и да реши как да постъпи.
— Когато ги откриете, не предприемайте нищо, преди да ме уведомите! — нареди той на Джошуа.
Заповедта не бе приета без възражение от наемника и партньора му — хора на действието, които вече имаха зъб на Кристофър Харт. Добре. Джем би могъл да се възползва от гнева им.
— Кристофър Харт е враг на Програмата. Той провали Джилиън Лойд. Може би вече е провалил и Мелина.
— Трябва да бъде ликвидиран.
— В това се състои задачата ни. — Гласът на Джем затрепери от вълнение. Надяваше се думите му да бъдат приети като духовно послание за неизбежността на възмездието за Харт, докато дълбоко в себе си искаше момчетата да изстрелят всичките си куршуми в тялото на негодника и кръвта му да изтече в каубойските му ботуши. — Стойте възможно най-близо до тях, но без да ви виждат. Вече знаят как изглеждате. Видят ли ви — загубени сте.
Джошуа явно се почувства засегнат.
— Не съм идиот.
— Всички доказателства сочат обратното — промърмори Джем. — Дръж ме в течение.
В мига, когато затвори, се появи секретарката и размаха пред лицето му нова бележка.