— Хубава двойка престъпници сме. — Седна срещу него и се засмя насила. — Никога не би ми хрумнало, че ще водя подобен разговор.
Той се усмихна.
— На мен също.
— Не зная какво е да бягаш от закона.
— Постепенно ще се научим.
— Предполагам.
Чийф извади клетъчния телефон от джоба на сакото си и позвъни в „Меншън“. Обясни на портиера, че неочаквано се е наложило да напусне хотела и помоли нещата му да бъдат опаковани и изпратени е такси до новото му местонахождение. Продиктува адреса на мотела, но не и името.
— По най-бързия начин, ако обичате. — След като затвори, добави: — Вече ми липсват.
Тя почти не слушаше. Опря своя телефон до брадичката си.
— Не вярвам.
— В кое?
— Че Тъбайъс и Патърсън са федерални агенти. Зная, зная, че картите им изглеждаха истински. Но измамниците знаят как да се сдобият със сполучливи фалшификати.
— Има само един начин да разбереш. Обади се на ФБР.
— На ФБР. — Изрекоха думите едновременно. — С Джилиън често говорехме в един глас — каза тя, докато набираше номера на „далечни справки“.
Погледите им се срещнаха. При всяко споменаване на името й усмивките им застиваха. И сега не бе изключение.
— Мога да забравя за момент — прошепна Чийф. — Но винаги споменът се връща със страшна сила.
— При мен също.
Посъветваха я да натисне клавиш, ако желае обаждането й да бъде пренасочено автоматично. Направи го и тихо каза на Чийф:
— Джилиън е прекарала страхотно.
Понечи да поиска подробности, но телефонната връзка бе осъществена.
— Да. Опитвам се да се свържа със специален агент Ханк Тъбайъс. Бихте ли ми дали номер?
— Ще ви свържа директно с офиса му.
Закри микрофона с ръка.
— Господи! Истински е.
— Значи сме загазили.
Отчетливо заговори любезен глас. Тя поиска да разговаря с Тъбайъс, но бе уведомена, че в момента е невъзможно.
— Някой друг би ли могъл да ви помогне?
— Мис… — Напрегна ума си и като по чудо успя да си спомни името: — Майрик.
— Почакайте, ако обичате.
Хвърли поглед към Чийф и виновно поклати глава.
— Поемам цялата отговорност. Грешката беше моя, Чийф. Ще ги убедя да проявят разбиране…
Прекъсна я познат глас:
— Люси е на телефона.
— Снощи се видях с Мелина — отговори Джем Хенингс на въпроса на Тъбайъс. — Защо? Какво има? Не ми казвайте, че и с нея се е случило нещо.
— Не желаем да правим прибързани изводи — спокойно отвърна Тъбайъс. — Имахме уговорка за среща тази сутрин, но тя не я спази. Просто се опитвам да я открия.
— Имали сте уговорка с Мелина? Защо? Какво е направила?
Тъбайъс избегна отговора, като му зададе друг въпрос:
— Имате ли представа къде може да е отишла сутринта? Проверихме в офиса й. Не се е обаждала.
— На фитнес. Каза, че ще ходи днес.
— В коя зала?
— Съжалявам, не зная в кой фитнес клуб членува.
След като даде указания на Патърсън да провери това, Тъбайъс отново се обърна към Джем Хенингс.
— В колко часа се разделихте снощи?
Хенингс смутено гледаше ту него, ту Патърсън, който говореше по клетъчния си телефон.
— Да видим. Около десет — десет и половина. Вечеряхме в дома й. Почина си известно време. Беше изтощена след всичко, което преживя през седмицата. Знаете за случилото се с годеницата ми, нали? Сестрата на Мелина?
— Днес имахме дълъг разговор с детектив Лоусън.
— О! Значи знаете. Убийството на Джилиън ли разследвате?
— Искахме само да зададем няколко въпроса на мис Лойд.
— За какво?
— Не сте ли се чували с нея от снощи?
— Не. Казах й, че ще намина по някое време през деня, но не сме имали специална уговорка.
— Сама ли остана, когато си тръгнахте?
— Така пожела, въпреки възраженията ми. Бе взела гореща вана и се канеше да си ляга. Всъщност изрита ме именно защото настояваше да бъде сама. Лично аз мислех, че е по-добре някой да постои при нея поне през следващите няколко дни. Но е много независима. Не искаше и да чуе.
Изражението на Тъбайъс не издаде нищо. Патърсън приключи разговора си и докладва, че една от помощничките на Мелина се е съгласила да се обади във фитнес залата, която посещава.
— Не е в стила й да не спазва уговорки — продължи Хенингс. — Тя е професионалистка. Бизнесът й е свързан със срещи. Но мисля, че след всичко, което я сполетя през тази седмица, като че ли не е на себе си.
— В какъв смисъл?
— Струва ми се някак разсеяна. Ще бъде потресена, когато си спомни за уговорката с вас. Опитайте да позвъните на клетъчния й телефон — предложи Хенингс, прекалявайки със старанието си да помогне. — Имам номера.
— Аз също.
Тъбайъс се бе обаждал няколко пъти, но винаги попадаше на телефонния й секретар.