— Може би не отговаря — каза Хенингс. — Джилиън често се ядосваше заради това. Мелина изключва мобифона си, за да не безпокои клиентите.
— Изглежда, добре я познавате, почти колкото годеницата си.
— Бяха толкова близки, че бе почти невъзможно ако човек познава едната, да не опознае и другата. Влюбих се в Джилиън, но вече смятах Мелина за своя сестра и затова искам да помогна с каквото мога — сериозно каза Хенингс. — Защо я търсите? В беда ли е?
Тъбайъс извади от джоба си визитка и я подаде на брокера.
— Бихте могли да помогнете, като ми се обадите незабавно, ако получите вест от нея.
— Само това ли?
— Засега.
— Бих искал да зная какво става.
— Просто желаем да разговаряме с нея.
— Нали ще ме държите в течение? — тревожно попита Хенингс.
— Обещавам.
Докато вървяха към асансьора, Патърсън отбеляза:
— Лоусън не преувеличава. Негодник от класа.
— Който ужасно неумело се преструва на услужлив.
— Мислите ли, че излъга, че снощи си е тръгнал от дома й? Той ли е бил там сутринта?
— Не зная, но не той е спал в стаята за гости.
— Как разбрахте?
— Косите му са светли и чупливи.
— Моля?
Клетъчният телефон на Тъбайъс иззвъня.
— Да?
— Невероятна новина!
— Какво има, мис Майрик?
— Току-що говорих с Мелина Лойд.
— Чернокож, метър и осемдесет и пет, шикозно облечен. Това бяха думите й. Привлекателен, според нея. Прилича на Дензъл Уошингтън. — Мелина повтори пред Чийф описанието на Ханк Тъбайъс, което бе чула от Люси Майрик. — Не познава Патърсън, защото той е от щаба в Далас.
— А когато попита онзи Патърсън за полета от Вашингтон, те излъга.
— Е, може би все пак няма да бъда изпратена във федерален затвор.
— Права си — съгласи се Чийф. — Защото нашият Тъбайъс не беше толкова висок и нямаше и най-малка прилика с Дензъл Уошингтън.
— Старомоден костюм, евтини обувки. Не бих нарекла това шикозно облекло.
— Всяка жена с личен закупчик би забелязала това.
— Моля те, престани.
— Твоята помощница си знае работата. — Бе приковал поглед в стегнатия й ханш. — Стои ти чудесно.
Новите й дрехи бяха доставени преди половин час. Беше настояла да бъдат неофициални и жената от „Неймънс“ й бе изпратила два удобни панталона, една пола и подходящи пуловери, тънка вълнена жилетка, три комплекта бельо, два чифта обувки и нощница. В по-малка торба имаше козметични и тоалетни принадлежности. Бе открила в нея шеговита бележка от продавачката, на която пишеше: „Забавлявай се!“ Набързо бе взела душ и бе облякла единия нов панталон и пуловера от коприна и кашмир.
Не обърна внимание на комплимента на Чийф и му каза, че мис Майрик е обещала незабавно да се свърже с агент Тъбайъс.
— Увери ме, че ще позвъни, затова оставих мобифона си включен.
— Какво ще му кажеш?
— Нямам представа. Каквото ми хрумне в момента.
— Кой знаеше за уговорката ти с него?
— Никой.
— Явно някой е знаел.
— Люси Майрик се обади снощи, докато бях във ваната. С Джем вдигнахме…
Впериха погледи един в друг.
— Хенингс е бил там, когато са се обадили?
— После попита кой ме търси.
— Каза ли му?
— Излъгах.
Чийф я изгледа многозначително, но не успя да каже нищо, защото мобифонът й запиука.
Провери номера, но не бе познат. Поне не беше на Джем. Наистина не знаеше какво би му казала, ако се обади. Изчака да позвъни четири пъти.
— Ало?
— Мис Лойд. Обажда се специален агент Ханк Тъбайъс.
— Извинете, че не спазих уговорката.
— Пристигнах точно в девет.
— Твърде късно, както се оказа.
— Добре ли сте?
— Не особено.
— Какво ви се случи тази сутрин? Бях в дома ви. Видях хаоса и кръвта. Пострадахте ли?
— Не.
— А полковник Харт? Ранен ли е?
Изведнъж втренчи поглед в Чийф, който внимателно следеше нейната част от разговора. Дългото й мълчание го накара въпросително да повдигне вежди. Тя леко тръсна глава.
След като не получи отговор на смущаващия си въпрос, Тъбайъс каза:
— Много бих искал да поговоря с вас. Кажете ми къде се намирате.
— Все още не. Не и преди да разбера защо се интересувате от убийството на Джилиън.
— Защото е била пациентка на клиника „Уотърс“.
— Тази клиника има много пациентки. Никоя, освен сестра ми не е била заклана през тази седмица. С какво го е заслужила, мистър Тъбайъс?
— Точно това се опитвам да открия.
— Навярно имате предположения.
— Все още не.
— Нещо ви е накарало да отделите внимание на убийството на Джилиън?
След кратко колебание той каза:
— Поредица други престъпления.
— Смятате, че Дейл Гордън е бил сериен убиец?