Джем разбираше желанието на брат Гейбриъл да не буди подозрение. Но дълбоко в себе си нямаше търпение да види Харт наказан за това, че бе преспал е годеницата му. Надяваше се и Мелина да си получи заслуженото, защото го бе отблъснала вечерта.
Мистър Хенкок прие предложението му е типичен уклончив отговор:
— Веднага щом брат Гейбриъл вземе решение кой е най-добрият начин да се справим с проблема, ще бъдете информиран, мистър Хенингс.
— Ще чакам.
Когато затвори, Джем чувстваше, че е възстановил позициите си. Не бе постигнал пълна победа, но препоръката му не бе категорично отхвърлена. Харт щеше да бъде отстранен, макар и може би не толкова скоро, колкото се надяваше. Вече бе посял семената на съмнението за Мелина. Плановете за участието й в Програмата щяха да бъдат забравени.
Физически тя бе идеална кандидатка. Но моралните й качества бяха друг въпрос. Той знаеше, че винаги е била сексуално по-активна, отколкото Джилиън. Беше загатвала за множеството си интимни връзки, дори с някои от известните си клиенти. Ако все още не бе спала с Харт, неизбежно щеше да се случи.
Мисълта, че са заедно, вбесяваше Джем, особено след като Мелина му бе дала да разбере, че не я привлича, както Джилиън. Може би го бе изритала, защото очакваше Харт. Добре. Джем Хенингс щеше да оцелее, дори да се издигне, и без нея.
Дългът му повеляваше да уведоми брат Гейбриъл, че е недостойна.
Наказанието на брат Гейбриъл за морално падение бе бързо и неизбежно. Естествено. Зад него стояха мъдростта и ръката на Всевишния. И Харт, и Мелина най-сетне щяха да получат това, което им се полага.
Междувременно не можеха да избягат.
Чийф завъртя очи зад слънчевите си очила.
— Откъде си сигурна, че ще излезе?
— Не съм. Но клиниката е затворена от един часа до два и половина. Предполагам, че тогава е обедната почивка на персонала.
С Мелина седяха на желязна пейка под огромно дърво с яркочервена есенна корона. Между зелените площи и лехите е цветя имаше бетонни пътеки, които образуваха геометрични фигури в съвършено квадратния парк. Паркът се намираше в средата на медицинския комплекс. Бе заобиколен от четирите страни от еднакви триетажни сгради. Клиника „Уотърс“ заемаше втория етаж на едната от тях.
Вещите му бяха доставени в мотела от сприхав таксиметров шофьор, който подхвърли нетактична реплика по повод драстичната смяна на стандарта на хотелско обслужване.
— Парите ви ли свършиха? — После забеляза раните и синините по лицето му и попита: — Или са ви ограбили?
— Имам достатъчно, за да ти платя.
— Двайсет и два долара.
— Трийсет и пет — и никога не си ме виждал.
— За четирийсет бих забравил и родната си майка.
Взе горещ душ, преоблече се и се почувства по-добре, но от време на време пулсиращата болка над бузата му напомняше за състоянието му. Въпреки възраженията на Мелина, смяташе, че раната се е затворила достатъчно и не е необходима нова превръзка. Но не бе приятна гледка. И болката наистина бе мъчителна. Подутото му око бе чувствително към светлината дори през тъмни стъкла.
Неприятните усещания бяха основателна причина за мрачното му настроение. Но не можеше да си обясни държането на Мелина. След разговора с Тъбайъс сякаш не я свърташе на едно място. Непрекъснато мислеше как да заличат следите си. Бяха платили в брой за стаята в мотела. Бяха го напуснали с намерението да не се връщат, а колата й бе останала на паркинга.
— Ако очакваш да ни преследват, с това няма да стигнем далеч — предупреди я Чийф, докато натоварваше багажа им на задната седалка на новопридобитото превозно средство.
Фирмата, на която се бе обадила по-рано, се оказа нискобюджетна. Нито една от колите не бе от последното десетилетие, но механическата им изправност и надеждност бяха гарантирани.
— Собственикът беше в един клас с мен и Джилиън в гимназията. Оттогава поддържаме приятелски отношения и ми дължи услуга.
— Какво си сторила за него?
— Помниш ли мис „Плейбой“ за миналата година?
— Съвсем ясно.
— Придружавах я, заедно с антуража й, когато пристигнаха в Далас. Издействах му списание с автограф.
— Не е било много трудно. Сигурно е раздала хиляди.
— Не и там, където я помоли да се подпише, при това е послание: „Ти си тук“.
— Аха.
Когато познатият й докара колата, тя понечи да плати за няколко дни напред. Той отказа.
— Не се безпокой, Мелина. Друг път ще уредим сметката. — Увери я, че никой няма да разбере за срещата им.
Когато излязоха от мотела, Чийф взе ключовете.
— По-добре остави на мен да карам тази таратайка.