— Непрекъснато се движа из града. Познавам го.
— Но аз съм по-добър и по-бърз шофьор. Ще ми казваш накъде да карам.
Седна зад волана и с това сложи край на спора.
Въпреки че ако някой решеше да я издирва по регистрационния номер, щеше да открие лексуса, паркиран между два камиона зад мотела, по пътя често надничаше през задното стъкло. Сега подозрително оглеждаше всеки, който мине през парка.
Паниката й бе заразителна.
— В случай че в близко бъдеще се наложи да давам показания — каза той, — нещо незаконно ли вършим?
— Не съм сигурна. Избягването на среща с ФБР престъпление ли е?
— Ако целта ти е да избегнеш разпит.
— Тогава е престъпление?
— Възпрепятстване на правосъдието.
— Това ли правим?
— Носиш същия модел бикини.
Тя рязко извърна глава:
— Какво?
Чийф изгаряше от любопитство да види очите зад тъмните стъкла. Точно както с Джилиън. Спомни си как искаше тя да свали слънчевите си очила, за да види цвета на очите й. Знаеше как изглеждат очите на Мелина, но изпита желание да разгадае израза им.
— Забелязах ги, когато влязох в банята да взема душ. Беше ги изпрала и простряла на шината за завесата. Джилиън носеше същите.
— Ползваше услугите на същата продавачка.
— Така и предположих.
Темата бе изчерпана. Поне така му се стори. Но след миг тя попита:
— Какво, за бога, те накара да заговориш за бельото ми, когато спасяваме живота си?
— Споменах го просто за да убия времето, докато чакаме.
— Бельото ми е темата, която ти хрумна за убиване на времето?
— Случайно се сетих. Никога по-рано не ми се бе налагало да свалям дамско бельо от шината в банята.
— Не си живял с жена?
— Никога.
— Мислех, че си имал трайна връзка.
Той поклати глава.
— А ти живяла ли си някога с мъж?
— Не.
— Тогава докато сме съквартиранти, обещавам, че ще свикна да спускам капака за сядане в тоалетната.
Тя се засмя:
— Благодаря. Ще ти бъда признателна.
Смехът й, движенията на главата й, извивката на шията й, усмивката… Докато я гледаше, сърцето му се разтуптя и едва се сдържа да не я докосне. Радваше се, че изглежда като Джилиън, защото харесваше всичко във външността й. Лицето, фигурата, оттенъка на кожата, усмивката, всичко го бе привлякло още в мига, когато я бе видял, и бе изпитал желание да я схруска.
Но харесваше и Мелина и затова бе смутен от поразителната й прилика е Джилиън. Меко казано, бе объркващо и странно да бъде пленен от две жени с напълно еднаква външност. Това терзаеше съзнанието му.
Непрекъснато трябваше да си напомня, че жената, с която разговаря, не е Джилиън. Сега седеше до Мелина, а не до Джилиън, която се бе сгушила до него в леглото, топла и доволна, и бе прошепнала със съблазнителен сънен глас:
— Чийф?
— Мм?
— За нищо на света не бих пропуснала това.
Беше я притиснал и целунал по рамото, не подозирайки, че тези думи са последните, които чува от нея. После бе заспал. На сутринта се бе събудил сам, но твърдо решен отново да чуе този глас и да види това лице на възглавницата си. Много пъти! Колкото е възможно по-често!
Сега гледаше същото лице. Но не бе на Джилиън, а на Мелина. Струваше му се все по-трудно да мисли за тях като за две различни жени.
— Ето я — каза Мелина.
Група хора с медицински облекла излязоха от сградата през въртящите се врати.
— Онази жена с посивелите коси, нали? Помня, че я видях да разговаря с теб на възпоменателната служба.
Докато я наблюдаваха, Линда Крофт се отдели от останалите и се отправи към крилото на квадрата, което представляваше многоетажен паркинг. Мелина скочи от пейката:
— Да вървим.
Покритите паркинги бяха страховити места и холивудските режисьори правеха репутацията им още по-зловеща, като често ги избираха за декор на всякакви ужасяващи сцени. Освен Линда Крофт, на оранжевото ниво нямаше никой. Тъкмо отваряше вратата на колата си, когато Чийф и Мелина се приближиха. Не бе изненадан, че жената се изплаши.
— Мис Крофт, аз съм Мелина Лойд. Помните ли ме?
Тя повдигна едната си закръглена ръка към гърдите, сякаш за да успокои разтуптяното си сърце.
— Разбира се, мис Лойд.
Мелина свали слънчевите си очила.
— Извинете, че ви изплашихме.
— Слава богу, че сте вие, а не някой психопат. — Отмести поглед към него.
— Това е Кристофър Харт — представи го Мелина. — Полковник Харт, Линда Крофт.
— Видях ви на възпоменателната служба и ви познах от телевизията — каза тя. — За мен е удоволствие, полковник Харт.
— За мен също.
— Какво е станало с лицето ви? Ако нямате нищо против, че питам?
— Снощи бях нападнат.
— Ужасно! Откраднаха ли ви нещо?