— Само част от гордостта ми. — Линда Крофт отвърна на усмивката му. — Бързате ли?
— Обикновено по обяд се прибирам у дома, за да гледам любимото си предаване и да нахраня котките си.
— Няма да ви задържим дълго — увери я Мелина. — Искам само да ви попитам за нещо, което ми казахте на службата за Джилиън. — Жената озадачено вдигна глава. Мелина продължи: — Споменахте колко е тъжно, че двама пациенти на клиниката ви са станали жертви на престъпления. Джилиън беше убита. Детето на едно семейство е било отвлечено.
— Андерсън.
— С полковник Харт намираме това съвпадение за интересно.
Линда Крофт изгледа тревожно и двамата:
— В какъв смисъл интересно?
Бе започнала да става предпазлива. Доникъде нямаше да стигнат, ако Мелина не бе забелязала това. Явно го усети, защото веднага смени тактиката:
— Сигурно семейство Андерсън са били съкрушени. Бих искала да се свържа с тях, за да поднеса съболезнованията си за случилото се. Едва сега напълно разбирам каква мъка са изживели, когато бебето им е било отнето. Съчувствам им за загубата.
— О, добре…
— Чудех се дали не бихте могли да ми кажете как да установя контакт.
— Искате адреса им?
— Или телефонния номер. Бих го потърсила сама, но не си спомням първото име на мистър Андерсън.
Чийф обгърна раменете на Мелина и я притегли към себе си.
— Мисля, че неволно поставихме мис Крофт в неудобно положение.
Мелина разбра какво цели и каза:
— Господи, дори не ми хрумна! За нещо нередно ли ви помолих?
— Боя се, че да — отвърна жената с явно съжаление, че не би могла да помогне. — Не бива да обсъждаме пациентите си или да даваме информация за тях. Това се смята за намеса в личния им живот, което е нарушение на професионалната етика. Услугите, които предлагаме, са от толкова лично естество, че съм сигурна — разбирате необходимостта от дискретност.
— Разбира се. — Чийф усети как Мелина въздъхна тежко, сякаш бе преживяла огромно разочарование. — Предположих, че щом отвличането на детето на семейство Андерсън е привлякло вниманието на медиите, нищо не е останало в тайна.
— Напротив, мистър и мисис Андерсън упорито настояха адресът и кръщелните им имена да не бъдат съобщавани.
— При тези обстоятелства разбирам защо. Аз също не исках новината за убийството на Джилиън да бъде така широко оповестявана. — Усмихна се с тъга. — Толкова малко хора подозират двойната ми загуба — на Джилиън и детето, което би могла да има. Заедно с нея умря и надеждата ми да имам племенник или племенница. Помислих си, че ако поговоря с някого, който е преживял подобно страдание…
Даде си вид на дълбоко развълнувана и замълча, за да си поеме дъх.
— Извинете за безпокойството, мис Крофт. Простете, че ви накарах да се почувствате неловко. Беше много мило от ваша страна, че дойдохте на службата за Джилиън Няма да ви задържаме повече. Съжалявам, че ще пропуснете предаването по телевизията. Благодаря.
— Довиждане, мис Крофт — каза Чийф и леко докосна ръката й. — Радвам се, че се запознахме.
Понечиха да си тръгнат, но Линда Крофт неочаквано каза:
— Често им изпращам картички.
Двамата бавно се обърнаха.
Преди да продължи, Линда Крофт нервно навлажни устни:
— Малки послания. Нали се досещате? „Мисля за вас.“ „Кураж.“ „Доброто предстои.“ Подобни неща. Семейство Андерсън любезно отговарят, така че зная, че все още са на същия адрес. Записан е в бележника ми у дома. Можете да ме последвате.
Къщата й се намираше в тази част на Далас, която наричаха „Зона М“, защото имената на всички улици започваха с „М“. Беше стар квартал, но през последните години обликът му постепенно се променяше. След като възрастните собственици починеха или продадяха жилищата си, в тях се настаняваха несемейни кариеристи или млади двойки, които ремонтираха старите жилища. Къщата на Линда Крофт бе сгушена между две наскоро обновени сгради и приличаше на старица, отчаяно бранеща достойнството си.
— Къщата на Снежанка — разсеяно отбеляза Мелина, когато спряха до бордюра. Линда Крофт им махна от малката тераса и отключи сводестата входна врата, разположена между два двукрилни прозореца. — Ти върви. Справяш се по-добре от мен.
— По-трудно би отказала на мъж — каза той.
— Използвай чара си. Не всеки мъж може да бъде толкова убедителен.
Той слезе и изтича по пътеката. Линда Крофт вече бе вътре и викаше на котките си, че „мама“ се е прибрала.
— Влезте, полковник Харт.
Прекрачи прага и се озова направо във всекидневната. Беше пълна със семейни снимки и игленици и се долавяше неприятен мирис от сандъчетата с пясък. Докато чакаше, котките, които бяха поне пет-шест, го наобиколиха и затъркаха опашки в краката му. Линда Крофт се върна от дъното на коридора и му подаде лист с адреса, написан с лилаво мастило.