— Това е нарушение на правилника, но виждам колко страда мис Лойд заради смъртта на сестра си. Според мен хората са по-важни от правилата. Може би разговорът с други, които са преживели подобна мъка, ще й помогне.
— Мелина ще ви бъде признателна. Аз — също. Благодаря.
Тя стисна ръката му и я задържа миг повече, отколкото изискваше учтивостта.
— Напомняте ми за покойния ми съпруг.
— Бил е късметлия.
Страните й поруменяха от вълнение.
— Беше много красив. Имаше малко индианска кръв. Капка-две чероки — добави тя с усмивка. — Не съм и сънувала, че някога в дома ми ще влезе толкова известна личност.
— За мен е чест.
Сбогува се с нея. Докато се отдалечаваше по пътеката, Линда Крофт извика след него:
— Погрижете се за раната, за да не остане белег.
Качи се в колата, подаде бележката на Мелина и мълчаливо се загледа през стъклото в очукания капак.
— Какво има? — попита тя.
— Чувствам се ужасно.
— Искаш ли още аспирин?
— Не физически. Мъчно ми е, че манипулирахме тази жена.
— Разбирам какво искаш да кажеш — въздъхна Мелина. — Сякаш току-що подведохме феята кръстница на Пепеляшка.
— О, благодаря. Успокои ме.
Потегли. Клубът, пред който бе оставил колата си, се намираше само на няколко пресечки. Спортният модел, който притежаваше, бе автомобил, наетата таратайка — също, но това бе единствената прилика. Копнееше за бързата си, маневрена кола и се изкуши да мине покрай клуба само за да види дали все още стои там непокътната. Дори ако някой ги причакваше, не би ги познал в тази кола, но реши да не рискува. Устоя на изкушението, обърна в следващата пресечка и се отправиха обратно към магистралата.
— Приеми нещата от друга гледна точка — посъветва го Мелина, явно във връзка с угризенията му, че бяха манипулирали Линда Крофт. — Може би по този начин ще предотвратим убийството на още една жена или отвличането на още едно дете.
— Това ли е мотивът ти да се заемеш с тази детективска работа? Да предотвратиш престъпление?
— Не е ли достатъчен?
— Много благородно. — Погледна към нея. — Но сигурна ли си, че не таиш и известна жажда за мъст?
С пресипнал глас, издаващ непоколебима решителност, тя отвърна:
— И това. Определено.
— Какъв е този боклук?
Тъбайъс направи гримаса на отвращение. Беше влизал в бордеи, далеч по-мръсни и мизерни от жилището на Дейл Гордън, но малко от тях изглеждаха толкова зловещо.
— Апокалиптично четиво — обясни детектив Лоусън, докато Тъбайъс прелистваше евтината брошура. Бе пълна с графични илюстрации на свършека на света. Обезглавявания. Изкормвания. Бебета, набодени на мечове. — Гордън е бил много религиозен. Вече ви казах за обажданията до онзи чешит — брат Гейбриъл.
След като бяха напуснали брокерската фирма на Хенингс, Тъбайъс и Патърсън се бяха срещнали с детектива в къщата на Мелина Лойд и му бяха разказали за двамата мними агенти. Потресен, Лоусън бе признал, че макар и да е очевидно, че Дейл Гордън е убиецът на Джилиън Лойд, случаят не е така ясен, както му се е струвало. Бе предложил федералните агенти да огледат апартамента на Гордън — с надеждата, че ще открият сред вехториите му нещо, което би им дало насока за по-нататъшното разследване. Бяха оставили другите детективи да събират доказателства и тримата заедно бяха пристигнали в дома на Гордън.
При споменаването за телевизионния проповедник Тъбайъс мислено си изгради представа.
— Някои представители на традиционните религии заклеймяват организацията на брат Гейбриъл като секта.
— Възможно е — потвърди Лоусън. — Или може би официалните църкви просто му завиждат за големия брой последователи. В Европа. Азия. Африка. Той е не само тук, а навсякъде.
— Проучили сте това.
Тъбайъс бе впечатлен от старанието на Лоусън. Приличаше на стар разбойник, но явно бе доста по-умен, отколкото издаваше външността му.
— Бях заинтригуван от увлечението на Гордън по брат Гейбриъл — обясни детективът. — Телефонните съветници от Храма в Ню Мексико ми казаха, че Гордън се обаждал толкова често, че започнал да става досаден, макар и да се изразиха по-тактично. Тези хора проповядват мир и любов и не биха казали лоша дума за свой възпитаник. Особено мъртъв. Все пак споменаха, че е бил обсебен от мисълта за Армагедон.
— Не съм експерт по сектите, но разполагаме със специалисти в тази област — замислено каза Тъбайъс. — Редовно чета докладите им. Дейл Гордън се вмества в профила на член на секта. Социален аутсайдер с ниско самочувствие. Брат Гейбриъл е бил за него едновременно баща и спасител, човек, който го е обичал и разбирал.