— Когато е бил приет, се е почувствал част от голямото семейство на вярващите.
— Което изведнъж е дало на Гордън собствена идентичност, нещо, което му е липсвало. Предаността към брат Гейбриъл е станала смисъл на живота му и той се е отрекъл от всичко останало.
— Не от всичко — извика Патърсън от другия край на полутъмната стая.
По-младият федерален агент се приближи и донесе куп снимки.
— Бяха скрити под няколко незаковани дъски под леглото. Навярно хората ви са ги пропуснали — каза той на Лоусън.
Детективът гневно подсмръкна. Имаше почти толкова години опит, колкото бе възрастта на Патърсън. Обикновено местните полицаи бяха враждебно настроени към агентите от ФБР, които поемаха техни случаи, особено вече приключени. Надявайки се да предотврати конфликт, Тъбайъс използва дипломация:
— Лесно е да се пропусне нещо в подобна суматоха. Какво открихте?
Посегна към снимките. Патърсън го впечатли, като сам дипломатично ги раздели между него и Лоусън.
— Жени. Голи жени.
Докато ги разглеждаше, гневът на Тъбайъс към мъртвия убиец нарасна.
— Не е обикновена порнография, нали?
Очевидно жените бяха снимани без тяхно знание. Някои от тях бяха с къси халати, като за медицински преглед, а други — съвсем голи. Всичките бяха млади и изглеждаха здрави.
— Направил ги е в клиниката. — Лоусън им каза за шпионката, която бяха открили. — Навярно са били други пациентки. Намерихме две подобни снимки на Джилиън Лойд. Ето там, върху олтара.
— Дяволски олтар — каза Патърсън. — Дано Бог не е бил милостиво настроен, когато е умрял този изверг.
Тъбайъс се намръщи на забележката на по-младия агент, но не го упрекна.
— Това означава ли, че Джилиън Лойд не е била единствената жена, към която е изпитвал влечение?
Лоусън повдигна мускулестите си рамене.
— Какво е работел Гордън в клиниката? — попита Патърсън.
— Обядвали ли сте? — Това бе начинът на Лоусън да ги предупреди, че ще чуят нещо неприятно. — Бил е андролог. Не бях чувал думата и се наложи да проверя какво означава. Това са лабораторни специалисти в банки за сперма и клиники за стерилитет. Извършват всички процедури. Съхраняване, замразяване, концентриране. Цялата подготовка за изкуствено оплождане, интраутерално или ин витро. — Въздъхна и замълча, за да им даде възможност да направят изводи. — Като знам що за човек е, ми се гади при мисълта, че е работил със… Нали разбирате защо?
— Напълно. — Тъбайъс се замисли за миг и попита: — Досещате ли се какво би трябвало да предприемем?
— Да посетим онази клиника.
Погледна Патърсън.
— Да се срещнем лично с председателя на класа.
Двайсет и четвърта глава
Докато крачеше нервно из стаята, Джордж Абът чоплеше нокътя си, вече изгризан до дъно.
— Не разбирам защо.
Декстър Лонгтрий измерваше със стъпки широчината на празния офис, като плътно опираше тока на единия си ботуш в пръстите на другия и пресмяташе метрите.
— Е, извинявай, Декстър — каза Абът и смутено се засмя. — Може би не съм духовно извисен колкото теб. Не вярвам в сънища и видения. Оставям тези глупости на старците от племето.
Лонгтрий вдигна глава и строго го изгледа.
— Не исках да те обидя.
— Не се чувствам обиден.
Лонгтрий продължи да пристъпва, докато измина разстоянието до отсрещната стена. Извади от джоба на ризата си лист и молив и записа широчината на помещението. Цифрата бе приблизителна, но щеше да послужи при съставянето на проекта за обзавеждане на първия щаб на Организацията за защита на коренното население.
— Намеквам само — продължи Абът, — че трябва да бъдем по-настойчиви.
— Няма нужда да го притискаме.
— Все още мисли за нас. Ако чакаме твърде дълго, напълно ще забрави за организацията ни. Трябва да предприемем някакъв ход, да продължим да го убеждаваме.
— Вече казахме всичко, което трябваше да чуе.
— Известните личности като Харт вечно са заобиколени от хора, молещи за какво ли не. „Напишете книга.“ „Произнесете реч.“ „Посетете училището ни.“ „Бихте ли ми дали автограф?“ Не може да угоди на всички и готовият му отговор на всяка молба е „не“. — Абът удари по дланта си с опакото на другата ръка. — Казвам ти, Декстър, само ако сме упорити с него, ще постигнем нещо.
Лонгтрий преброи контактите и отбеляза цифрата върху листа.
— Харт не иска да бъде ухажван.
— Напротив, всеки иска това — възрази Абът и нападна друг нокът. — Нека отидем в Хюстън. Да заминем утре. Или най-късно вдругиден. Ще се наложи да пътуваме с кола. В бюджета няма предвидени пари за самолетни билети. Може би ще трябва да преспим по една нощ в мотел на отиване и на връщане. Ще го поканим на обяд. В някой хубав ресторант. С бели покривки, бяло вино, изискана обстановка. Ще го убедим, че не сме диваци. Така ще го заинтригуваме. — Хвърли поглед към Лонгтрий. — Предполагам, че няма да се съгласиш да се подстрижеш.