Лонгтрий изслуша плана на Джордж с едва сдържана насмешка.
— Всичко това би било загуба на време, Джордж. Кристофър Харт сам ще дойде при нас.
Абът изведнъж отмести ръка от устата си.
— Ще дойде при нас? Сам? За един и същи човек ли говорим? — извика той с писклив глас. — Харт искаше час по-скоро да се отърве от нас.
Лонгтрий знаеше какви мисли се въртят в главата на Абът. Джордж подозираше, че в слуховете за Декстър Лонгтрий има известна доза истина. През повечето време Лонгтрий бе влиятелен човек. Силен, властен, решителен и внушаващ страхопочитание.
Но имаше моменти, в които се държеше странно. Сякаш сваляше перата и стрелите си на вожд и се превръщаше в слабоумен старец. Това караше околните да потъркват слепоочията си и да поклащат глава със съжаление.
— Заради трагедията е — обясняваха по-възрастните. — Все още не я е превъзмогнал напълно.
Въпреки че нещастието се бе случило, когато Абът бе ученик, той бе чувал историята за лудостта на Лонгтрий. След дълъг и мъчителен период на възстановяване вождът отново бе стъпил на крака, но понякога изпадаше в особено състояние. Абът несъмнено смяташе, че в момента изживява подобен пристъп.
Добре. Нека мисли каквото иска.
— Джордж, каквото и да говорим, няма да убедим Кристофър Харт да ни сътрудничи. Сам ще вземе решение, когато е готов. Ще изпита вътрешна потребност.
Но Абът не слушаше. Вече обмисляше друга идея.
— Бихме могли да вдигнем залога. Да увеличим възнаграждението.
— Предложението ни беше разумно и честно.
— Може би трябва да му обещаем премия при подписване на договора, както постъпват с професионалните спортисти. Не зная откъде ще вземем пари. Депозитът за този офис почти ще опразни банковата ни сметка. Може би трябва да отложим наемането.
— Проблемът при Харт не е свързан с пари.
— Прав си, проблемът е, че не иска да бъде индианец. — Абът изплю парченце нокът. — Въпреки че има индиански черти, дълбоко в себе си той се чувства бял. Иска ми се да пратя проклетото копеле по дяволите!
Лонгтрий се усмихна едва забележимо.
— Добра идея, Джордж. Много убедително. Сигурен съм, че така ще го привлечеш на наша страна.
Абът ядосано ритна кутия от безалкохолно, оставена от предишния наемател. Тя издрънча по голия под.
— Прав си. Трябва да запазим добрия тон. Което ме връща към първоначалното ми становище. Необходима е настойчивост. Да въздействаме върху съвестта му.
— Кристофър Харт е човек с будна съвест.
Абът отново не обърна внимание на думите му.
— А какво ще кажеш да му дадем стимул, който няма да ни струва нищо точно сега? Безплатно жилище. Или кола. Това е! Кола. Може би ще придумаме Фред Ийгъл да дари една от фирмата си.
— Нима би искал човек, когото сме подкупили, да бъде наш говорител? — Един от проблемите, с които организацията възнамеряваше да се заеме, бе корупцията в резерватите при сключване на договори за строителство или хазарт. — Освен това Харт е неподкупен.
Абът отчаяно тръсна ръце.
— Тогава какво предлагаш?
— Да отидем веднага в агенцията и да внесем депозита за това помещение, преди да го наеме някой друг.
— Без да сме получили потвърждение от Харт? Искаш да продължим без него?
— Той ще приеме, Джордж.
— Откъде знаеш?
— Зная.
— Имал си видение?
Лонгтрий си даде вид, че не долавя насмешката му и тръгна към изхода.
— Убеден съм. Въпреки че самият полковник Харт все още не знае. Скоро ще реши.
Джем Хенингс слезе от колата си и дори не поздрави служителя от паркинга. Униформеният портиер отвори вратата и му стори път да влезе. Джем нехайно кимна за благодарност, но след миг се спря.
— Кой сте вие? Нов ли сте?
— За първи ден съм на работа. Хари Клемет.
— Джем Хенингс. Седемнайсети етаж, апартамент „Д“.
— Приятно ми е, мистър Хенингс. Ако мога да ви помогна с нещо, обадете се.
„Вече започва да се подмазва, за да получи щедър бакшиш за Коледа“, помисли си Джем, докато минаваше през фоайето. Почти бе стигнал до асансьорите, когато Хари извика след него:
— Късметлия сте, мистър Хенингс.
Точно днес не бе имал голям късмет. Всъщност денят не бе никак приятен. Сега мислеше за проблемите си и не бе в настроение да бъбри с персонала. Но не знаеше кога ще му потрябва услуга. Обърна се. Портиерът глуповато му се усмихна.