— Защо да съм късметлия?
— Запознах се е годеницата ви.
Ухиленият Хари бе казал, че е на работа за първи ден. Джем бавно пристъпи обратно към него.
— Как е възможно да си се запознал с нея? Кога се срещнахте, Хари?
Явно доловил нещо странно, новият портиер смотолеви:
— Д-днес следобед. Когато дойде да вземе някои ваши вещи.
Когато се отдалечиха от високата сграда, в която живееше Джем, Чийф реши, че е време да се погрижат за нещо.
— За какво? — попита тя.
— Да намерим прилична стая. Писна ми от долнопробни мотели, Мелина.
— Бяхме само в един.
— И това е твърде много.
— Беше чист.
— Не смятам чистотата за лукс.
Нае стая в хотел, който отново му се стори скромен, но далеч превъзхождаше крайпътния мотел.
— Не използва кредитна карта, нали? — попита тя, когато Чийф се върна.
— Платих в брой. Администраторът попита за номера на колата.
— Запомни ли го?
— Не, продиктувах измислен, но той не провери. Намигна ми и ни пожела приятно прекарване. Мисли, че сме дошли за кратко следобедно удоволствие. За едно бързо.
Очевидно. Защото бяха настанени в апартамент с двойно легло. Никой от двамата не каза нищо по този повод. Не знаеха как ще се развият нещата вечерта. Може би нямаше да останат да пренощуват. Ако се наложи да преспят тук, в хола имаше диван. Тя щеше да спи там, защото не би издържала да прекара нощта в една и съща стая с Чийф поради множество причини, мисълта за повечето от които я смущаваше. При създалите се обстоятелства бе неуместно дори да мисли за интимност. По ирония на съдбата, благодарение на същите обстоятелства сега бяха заедно.
Коя жена би му устояла? С неподправения си чар бе успял да предразположи дори възрастната Линда Крофт. Всяка жена, останала задълго в едно помещение с него, особено насаме в тясна стая, би се предала на романтични блянове, дори и да знае, че е невъзможно да ги изживее.
Естествено не можеше да става дума за интимна близост между нея и Чийф. Поне засега. В това положение. И като се имаше предвид кои са.
— Ще се поосвежа.
Влезе в банята. Когато се върна след няколко минути, Чийф седеше на ръба на леглото и гледаше телевизия. Даде й знак да се приближи и усили звука.
— Това ли е нашият човек?
Седна до него.
— Да.
Образът на брат Гейбриъл изпълни телевизионния екран. Осветлението подсилваше въздействието на външността му. Бе облечен със светъл костюм, небесносиня риза и подходяща вратовръзка и сякаш излъчваше плътска и душевна чистота. Маслиненозелените му очи сияеха.
— Красавец е, нали?
— Предполагам. Ако си падаш по руси мъже английски тип.
Тя го изгледа намръщено и насочи вниманието си към думите на брат Гейбриъл:
— Чувстваш се изоставен и самотен дори сред хора, които твърдят, че те обичат. Разбирам чувството за самота. Родителите ти никога не са били доволни от теб. Началникът ти поставя неизпълними изисквания. Децата ти не те уважават. Хора, които наричат себе си приятели, те мамят и предават. Може би дори брачният ти партньор те прави за смях и те кара да се чувстваш жалък. Слушай ме — продължи той почти шепнешком. — Слушаш ли, чадо мое? Ако се вслушаш в гласа ми, ще чуеш гласа на онзи, който истински се интересува от теб. Слушай това, което ти казвам, защото от него зависи бъдещето ти във вечността.
Направи драматична пауза, след която отново заговори силно и отчетливо:
— За мен ти не си жалък. Аз те обичам. Искам да те защитя от презрението на другите. От родителите ти, началника, учителя, приятеля, съпругата, съпруга, чиито клетви за обич са фалшиви, фалшиви — подчерта. — Искам да те взема при себе си, да те приема в семейството си. Да, то е огромно. Вече има милиони членове. Но съм запазил място за теб. Само за теб. Твоето специално място ще остане незаето, ако не го приемеш. Зная какво си мислиш. Как е възможно брат Гейбриъл да ме познава? Чуй ме сега. Тези съмнения се подклаждат от дявола. Не им се предавай. Отхвърли ги. Дъще, сине, възлюбени — изрече тихо, — познавам те. И те искам до себе си в новия световен ред.
— „Нов световен ред“? Какво означава това? — попита Чийф.
— Шшт. — Махна му с ръка да замълчи.
Изслушаха заключителното изречение на водещия, докато брат Гейбриъл отправяше прочувствена молитва за благословия. Върху снимка на Храма на фона на ярък залез се изписаха пощенски и електронен адрес. Последва реклама на негови книги.
— Сигурно в тях се крият отговорите на всички житейски въпроси.
— Да. Откъде ли ги е получил?